А ти усмихваше се само,
сякаш без значение беше това,
че от пръв поглед на косите ти черни
сърцето ми убийствено спря.

Радост обзе ме внезапно
и исках бързо да съм твой,
романтика напира в мене опасно
сякаш поет съм, а не смешен герой.

И искам със теб да се срещна,
но не в чудовищна виртуална среда,
а някъде където мога да докосна,
красивата ти, черна коса.

Язе съм селянин зная,
от цивилизация далече живял
може да не съм син на джедая,
но от любов по теб съм оглупял.

На тебе този първи стих посвещавам,
макар може би последен да е той,
и силно в сърцето се надявам
съобщения да ми пращаш безброй.

А ти за мен недей се притеснява
по рождение ненормален съм бил,
но чатът ни няма да остане в архива,
а ще бъде запомнен в споменът мил.

В професионален план

… положението беше трагично. В началото на 2009 не вярвах, че кризата ще обхване толкова много IT сектора и по-специално уеб разработките, но сякаш фирмите използваха възможността да се изгаврят с подчинените си и да предлагат смешни възнаграждения. Първото тримесечие беше добре от към проекти… дори обяснявах на клиенти, че не мога да им взема проекта защото съм зает, но те настояваха… и после се сърдеха, че сме пропуснали крайният срок. Имах си дори project manager, който намираше клиенти и аз бях много доволен, но се появи кофти проект и в крайна сметка нещо си развалихме отношенията за което разбира се сега ме е яд.
При мен проблема е че твърде много позволявам на личният ми живот да влияе на работният процес. Преди години ме бяха научили да не нося личните си проблеми от вкъщи на работа… но когато работата е вкъщи… това може да се окаже проблем. В крайна сметка някъде средата на март месец толкова се бях побъркал с това “Хайде на Пловдив! Намери си работа! Искам на Пловдив! Намери си работа”, което беше и единственият израз на “любов” от приятелката ми, че бях на ръба на нервна криза. Зацепих всякакви проекти и планове и започнах да мисля как да стане така, че да й угодя. По това време една пловдивска фирма, която ми я препоръча един колега, търсеше програмисти и аз реших да се пробвам… Подадох си CV-то, дори написах мотивационно писмо, обясних на хората всичко за себе си, показах им проектите си… и те ме поканиха на интервю. Държа от отбележа, че кандидатствах конкретно за старши php програмист. Първо мацката “Човешки ресурси” малко липсваше в уречения час та се наложи да ме интервюира шефът на програмистите. Обясни ми човека, че проектите ми не го били впечатлили особено, което за мен е разбираемо, но малко странно звучи от фирма, която в портфолиото си има 3 проекта от които само единият има повече php защото е онлайн магазин. После ми обясни, че в тяхната фирма нямало старши програмисти или поне такава длъжност… (да се чуди човек от къде се е появила тая обява “Търсим Senior PHP Developer”… и мисълта ми беше.. “Ъ?!”). Пък и характеристиките ми не пасвали за старши (защо изобщо тогава бих път до там…) та… ако съм искал за младши програмист имали места. Самото наименование на длъжността не ме интересува толкова, но младшия програмист в тази фирма взима 600лв… което беше минимума, който ми беше нужен, за да си осигуря живеенето в Пловдив. Малко остана да стана и да си тръгна, но се сетих за Звера и как ще ме нареди ако откажа позицията. Дадоха ми тест на хартия (мразя ги! кой каза, че трябва да знаем цялото php наизуст?!) направих го и си тръгнах. Теста беше с въпроси за старши програмист. Както и да е… след 2-3 дни получих писмо “Справили сте се с теста, но не много добре и за момента не можем да ви наемем”… Аха… направили сме теста за старши ама не ставаме за младши програмист… бива…

В личен план…

След неуспешните ми опити да си намеря работа бях поставен пред кофти дилема – или да се захвана с каквото и да е… разбирай да се откажа от компютрите (тоест от мечтите си) или да се откажа от приятелката си на основание “Не мо’а ти плащам кафетаата, булка!”. Усетих, че имам нужда от почивка… и тогава ми хрумна идеята за Гърция. Първоначалният замисъл беше да замина сам за седмица-две да се порадвам малко на спокойствие и да измисля някакъв план за действие, но в последствие реших да взема и приятелката, което малко по-късно се оказа груба грешка… Изразът “Не е важно къде, важното е да сме заедно” всъщност се оказа поредният заучен лаф от блудкав романтичен филм. Все си мислех, че като заживеем заедно ще се успокои, ще погледне на нещата малко по-положително… Да, ама не… Първият месец някак си преживях упоритото “Бахти скапаната Гърция” и безгласното, но явно “Ти си смотаняк”, обаче когато прочетох в чатовете й (декриптирането на скайп хронологията се оказа лесно начинание когато има мотивация), че щяла да ме напусне защото “моя не ще да работи” и “аз да се оправя, пък той да се спасява” и разни епитети с които ме нарича пред познати и непознати… е… дойде ми малко в повече… През цялото време си мислех, че съм с човек, който държи на мен, който ме обича и който ще е с мен без значение какви проблеми имаме или какво ни е финансовото състояние. Въобще… смятах, че най-накрая съм намерил човека, който ще е до мен за напред. Да, ама не…
Може би най-интересното от характера й, което трябва да се отбележи е принципа “Моето си е мое, неговото е общо”… Не я виня, но в момент на криза се предполага, че трябваше да си помагаме. Различни хора, различни начини на мислене…
Към края на август трябваше да пътува за България по лични въпроси и реших, че ще е по-добре за всички ако не повдигам темата с надеждата, че седмица-две далеч един от друг ще ни се отразят добре. За съжаление обаче моето мълчание и отбягване на конфликти беше разбрано погрешно и в крайна сметка нещата се влошиха…
След като приятелката ми се прибра в България започна да ми пише обидни съобщения, да се заяжда, да се държи грубо и т.н. От опит знаех, че това е нейният начин да каже, че иска да се разделим и в крайна сметка така и стана.
В началото не ми пукаше особено… дори се чувствах някак си… свободен, но седмица по-късно осъзнах, че този човек всъщност ми липсва… Колкото и гадно да се държеше с мен, колкото и да й липсваше всякакво чувство за романтика и нежност… нещо в нея ме радваше и ме караше да се чувствам доволен от връзката ни.
И така… реших да се върна в България и да видим дали няма да успеем да си оправим отношенията… И както става във всички приказки… Ден или два преди да отида си купя билета за обратно, не помня как точно, но разбрах, че мацето си има нов… приятел… В което разбира се няма нищо лошо… но… баси… толкова бързо не бяха ме сменяли до сега
И така… няма да казвам как се чувствах… предполагам е ясно. Изградих много силно приятелство с батко Джони и чичко Джак
В крайна сметка преживях цялата история и дори преминах на фаза “Хубави спомени” през която направих малко видео, което се оказа “подигравка” и “сапунка”, но пак нищо не казах… в интерес на истината това се очакваше – никога не е оценявала това, което правя, а и както споменах – не е от най-романтичните личности. Няма значение, то си остава един хубав спомен… поне за мен
Към края на декември след като основната цел за която бях в Гърция я нямаше вече, реших да се прибера и да видя какво ще правя. Писах на момичето ако иска да се видим, да пием кафе, да си оправим отношенията колкото поне да можем да се поздравим един ден като се срещнем на улицата… Все пак сме прекарали доста време заедно, били сме си близки и т.н. – не може просто да забравиш, че такъв човек е съществувал Отговорът й обаче малко ме изненада – “Не желая да се виждаме”… грубо Но не по-грубо от първият ми ден в Карлово – по случайност се засякохме по улиците… първият път кривна в една пресечка, за да не мине покрай мен, а вторият път се разминахме, аз я поздравих, а тя… се изсмя… грубо…
Тогава разбрах, че няма смисъл да се опитвам за каквото и да е било… това те кара да се замислиш – човекът, който до вчера ти е казвал, че те обича и иска да сте заедно… днес не желае да те вижда… а дали наистина те е обичал и е държал на теб… и ако не – то заслужава ли си да продължаваш да мислиш за него…

Не съжалявам за изминалата година и това, което се случи. Обичах и се чувствах обичан… макар и за кратко бях щастлив и имах планове за бъдещето. Важно е да помним, че за всеки влак си има пътници… смятах, че това е моят, но грешах Пожелавам й да е намерила това, което търсеше

Изводите… в професионален план:
- не прави пари за друг, ако можеш за себе си
- винаги се стреми във високото
- не позволявай личният живот да влияе на професионалната ти реализация
- дори в криза не сваляй летвата

Изводите… в личен план:
- както казваше една приятелка: “Каквото и да ти говорят – знай, че става дума за пари”
- “Обичам те” не винаги значи “за винаги”
- ако жена ти каже “Където и да е, само да сме заедно”… това е за заблуда на противника
- “Моето си е мое, неговото е общо”
- любовта се движи успоредно с банковата сметка

Е… мога единствено да се надявам, че за през 2010 ще си взема поука от предходната година и няма повтарям грешките си. На всички приятели, познати, колеги и посетители на сайта пожелавам успешна година и дано кризата отмине, че да се пооправим малко

Screenshot от играта Friends For Sale в Facebook

Последното ми не особено оригинално произведение – новогодишно късметче е малък проект който има за цел да повдигне коледният дух на своите посетители.
Във времена на криза вярвам, че всеки от нас има нужда от малко надежда

Всеки желаещ може да изтегли своето новогодишно късметче и да сподели сайтът с приятели в по-популярните социални мрежи.

Приемат се всякакви предложения както тук, така и на фен страницата ни в facebook, която расте всеки ден

Малко техническа информация за който се интересува:
- валиден XHTML и CSS
- не е използван готов шаблон или нещо подобно
- javascript-та е писан от мен специално за този проект, като е използвана jQuery библиотека
- много малко php, което се извиква, чрез AJAX
- всяко изображение е отделно на различен слой
- използван е специален шрифт, който е описан в CSS-а
- има някакъв опит за SEO, но не съм му обръщал много внимание
- дядо Коледа и социалните иконки са от безплатни пакети, момичетата и камбанките са намерени из нета, останалото съм го правил ръчно на photoshop-а
- сайтът е тестван и работи успешно на Firefox 3+, Opera, Internet Explorer 8, Google Chrome, Internet Explorer 7, като за последният има отделен css файл заради позиционирането на някои елементи
- IE 6 не се поддържа (изкарва съобщения за обновяване)
- изисква браузъра да поддържа javascript (при липса се показва съобщение)

Някой ако се интересува от друго може да пита

… да започнем със създателят на каузата…
”След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях – не! Пишат се плътно до предната дума.” (цитат: UniBG Forums)

Може би добре ти е така
да се наслаждаваш на свойта самота.
Но аз така не мога разбери,
профила ти аз да гледам
и да не ме боли.

Че твойта снимка щом видях
веднага осъзнах
туй рогато дет ни запозна
трябва с бира да почерпя на часа.

Разбирам те напълно,
нова болка да си навлечеш не е разумно,
но дай ми шанс поне
да ти покажа, че компютърът ми с бъгове не е.

Нежен съм и съм романтик,
пия бира, водка, уиски,
но съвсем не съм алкохолик
а, да, и не харесвам разни модни мис-ки.

Обещавам да ти чистя, готвя и пера,
дрехите ти да прибирам от простора,
подаръци и цветя да ти купувам,
че на жената туй й харесва все по-често чувам.

Вярно е – не съм идеален,
но кой ли е в този свят комерсиален -
всеки гледа нова бройка в тефтера да запише,
но сърцето ми от това едва ли ще пропише.

Втори стих ти пиша вече
на тебе мое сладко, цвете
май и той ще си остане в уорд-а
че вече обзема ме абсурда.

„Разговор между баща и син:
- Тате, трябва да правя специално проучване за нашето училище. Мога ли да ти задам един въпрос ?
- Разбира се сине. Кажи ?
- Какво е политик ?
- Ами сине, как да ти кажа … Нека да вземем да пример нашата къща. Аз нося парите – един вид, аз все едно съм „Ръководство“-то. Майка ти казва к`во да правим с парите – значи тя ще е „Правителството“. Ние се грижим за теб и твоите нужди, така че нека ти си „Народа“. Прислужницата ще я наречем „Работническа класа“, а твоят по-малък брат – „Бъдещето“. Разбра ли ме?
- ъ-ъ-ъ, нещо не схванах много добре. Нека да помисля …

През ноща момчето се събужда от плача на по-малкото братче и отива да види какво става. Видял, че малкия се наакал здраво, решил да каже на родителите си. Когато влязъл в тяхната стая намерил само майка си, спяща непробудно на седмото небе. Решил да се обади на
прислужницата. Почукал няколко пъти на вратата, но никой не се обадил. Тогава погледнал през ключалката и видял баща си и прислужницата заедно в леглото.

На следващата сутрин:
- Тате, мисля че разбрах какво са политиците.
- Браво, сине! Обясни ми с твои думи, какво точно си разбрал.
- Ами докато „Ръководството“ се ебава с „Работническата класа“, „Правителството“ – спи, „Народът“ никой не го поглежда, а „Бъдещето“ е цялото в лайна.“