katsarov – Web Development

… да започнем със създателят на каузата…
”След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях – не! Пишат се плътно до предната дума.” (цитат: UniBG Forums)

Лежа си в леглото аз,
клавиатурата прегърнал,
в монитора се взирам тъпо
и разбирам, че теб влече те друго.

Може би добре ти е така
да се наслаждаваш на свойта самота.
Но аз така не мога разбери,
профила ти аз да гледам
и да не ме боли.

Че твойта снимка щом видях
веднага осъзнах
туй рогато дет ни запозна
трябва с бира да почерпя на часа.

Разбирам те напълно,
нова болка да си навлечеш не е разумно,
но дай ми шанс поне
да ти покажа, че компютърът ми с бъгове не е.

Нежен съм и съм романтик,
пия бира, водка, уиски,
но съвсем не съм алкохолик
а, да, и не харесвам разни модни мис-ки.

Обещавам да ти чистя, готвя и пера,
дрехите ти да прибирам от простора,
подаръци и цветя да ти купувам,
че на жената туй й харесва все по-често чувам.

Вярно е – не съм идеален,
но кой ли е в този свят комерсиален -
всеки гледа нова бройка в тефтера да запише,
но сърцето ми от това едва ли ще пропише.

Втори стих ти пиша вече
на тебе мое сладко, цвете
май и той ще си остане в уорд-а
че вече обзема ме абсурда.

Един стар виц, за който ми напомниха днес в скайп, който ще е един вид загрявката преди следващата ми тема

„Разговор между баща и син:
- Тате, трябва да правя специално проучване за нашето училище. Мога ли да ти задам един въпрос ?
- Разбира се сине. Кажи ?
- Какво е политик ?
- Ами сине, как да ти кажа … Нека да вземем да пример нашата къща. Аз нося парите – един вид, аз все едно съм „Ръководство“-то. Майка ти казва к`во да правим с парите – значи тя ще е „Правителството“. Ние се грижим за теб и твоите нужди, така че нека ти си „Народа“. Прислужницата ще я наречем „Работническа класа“, а твоят по-малък брат – „Бъдещето“. Разбра ли ме?
- ъ-ъ-ъ, нещо не схванах много добре. Нека да помисля …

През ноща момчето се събужда от плача на по-малкото братче и отива да види какво става. Видял, че малкия се наакал здраво, решил да каже на родителите си. Когато влязъл в тяхната стая намерил само майка си, спяща непробудно на седмото небе. Решил да се обади на
прислужницата. Почукал няколко пъти на вратата, но никой не се обадил. Тогава погледнал през ключалката и видял баща си и прислужницата заедно в леглото.

На следващата сутрин:
- Тате, мисля че разбрах какво са политиците.
- Браво, сине! Обясни ми с твои думи, какво точно си разбрал.
- Ами докато „Ръководството“ се ебава с „Работническата класа“, „Правителството“ – спи, „Народът“ никой не го поглежда, а „Бъдещето“ е цялото в лайна.“