katsarov

Айде този път няма да коментирам по-долу изложената ситуация. Само ще кажа, че човекът за когото става дума се водеше единствения ми близък. А да… и е жена (естествено)

Понеделник (4ти), някъде около 18:30 ми звъни телефона и конкретният човек ми заявява, че би искала да излезнем и да се видим. Въпреки, че бях изморен и не ми се излизаше особенно, реших че не е лошо да й обърна малко внимание. Казах й че към 21-21:30 ще съм в Карлово и ще й пиша SMS когато съм готов, но да не звъни, защото ми е паднала батерията на телефона. Прибрах се, хвърлих си един душ и се избръснах. В 21:20 й пиша SMS, че съм в залата и да не се бави. Чаках до 22ч и пак й писах SMS като я информирах, че телефона ми все още е изключен. След като все още не идваше, а моите нерви бяха опънати до крайност, реших че ще е по-добре за всички да се прибера. Прибирам се и си включвам телефона, който през това време се зареждаше. SMS-а който ми беше пратила в общи линии ме информираше, че няма да излиза тази вечер. Стана ми много кофти… не за друго, ами не обичам да ми връзват тенекия и то без някаква основателна причина. Обадих й се, просто за да я попитам защо така се получи и дали няма някакъв проблем. Цитирам “Защото така реших”… след което следваше затваряне на телефона. Кофти наистина, но преди около 1 час разбрах, че това е просто нищо в сравнение с причината, поради която ми е вързала тенекия….
Така… стигаме до днешния ден (07.09)… Реших, че една тенекия не е достатъчна, за да си развалим отношенията и явно е имала добра причина за това. Какво пък толкова - толкова по-лоши неща се случват След няколко прозвънявания и последвали затваряния ми се обажда същото момиче около 23ч, вече приключила работа и с желание да се видим. Взехме си кафенце, поговорихме си, изслушах я както винаги, не получих извинение за тенекията, но дори и не си направих устата да кажа нещо по въпроса - просто не исках да я притеснявам и да го поставям на въпрос. Дойде време да ходя на работа, отидохме в залата и седнахме… продължихме да си говорим. Разказа ми как ходила с някакъв мъж в едно карловско заведение. Попитах я дали става въпрос за неделята, за да си направя някаква представа за времето, защото ми бяха казали, че са я видели с някакъв мъж. Оказа се, че ставало въпрос за понеделник! Ето тук аз останах стъписан… дори опитът й да смени темата не даде резултат. Рядко се ядосвам… да не кажа никога. По принцип съм много спокоен човек. Този път също не беше изключение. За да не се налага да се карам с нея просто си седнах на компютъра и си замълчах. След въпроса “Да не ми се сърдиш?” единствената ми реплика беше “Ти не заслужаваш дори да ти се сърдя”. При което тя си събра нещата и си тръгна… И по-добре!

В интерес на истината съм много спокоен. Може би се дължи на това, че днес съм изпил само едно кафе Не беше ми се случвало до сега да направя толкова за някого, да пренебрегна толкова много болка, да направя толкова компромиси само и само да не я нараня и в крайна сметка да бъда прецакан по подобен начин. А принципно не правя повече от два компромиса. Както и да е… за пореден път се обеждавам, че колкото повече компромиси правиш, толкова повече ти се качват на главата.

За протокола: Това е същото момиче за което са писани Да обичаш въпреки всичко… (19 юни 2006) и Последното от много неразбрани писма… (юли 2006).

Хайде сега ми кажете, как да простиш (ОТНОВО!) на такъв човек. Дали наистина заслужава да му бъде простено (ОТНОВО, за хиляден път!)

Comments RSS TrackBack Identifier URI