katsarov

Сега да не вземете да си помислите, че съм много умен и използвам подобни думи… всичко си пише в интернет (въпреки, че на мен повече ми хареса “Математически термин характеризиращ материя безкрайно сгъстена до една точка.”).
Е в момента се чувствам по подобен начин. Имам чувството, че ако в момента влезне някой с пистолет и поиска да ме ограби така ще му се исмея в лицето, че никога повече не би помислил за подобно деяние отново.

Възможно най-кратко и сбито, без много излишни подробности:
Всичко покрай мен се срива с такава главоломна сила, че сякаш с едно махване на ръката някой ми отне всичко, което съм имал… Работата, семейството, приятелите… любовта… всичко!
Още преди години се отказах от собственото си щастие заради това на други хора. Честно казано не съжалявам за тази си постъпка… все още смятам, че постъпих правилно и винаги ще смятам така. Просто понякога ми се подават някакви малки парченца щастие, а аз винаги си мисля, че този път ще е различно, че този път може да е за по-дълго, че този път съм заслужил малко повече.
В крайна сметка се оказва, че за едно малко парченце щастие трябва да изтърпя хиляди пъти по-голяма болка. Естествено така е най-честно…

Сигурно повечето от вас, драги читатели, са изпитвали чувството на “абсолютната празнота”. За тези които не са - чувството че нямаш нищо… като казвам “нищо” имам впредвид абсолютно нищо. В търсене на описание на “абсолютното нищо” открих едно много хубаво стихотворение на Александър Геров “Мъка”. Дали някога ще свърши тази пародия наречена “Живот” Е в такива моменти си мечтая за световна война, та да се включа доброволец… току що ми хрумна една умна мисъл (надявам се никой не я е казал преди мен) - “Ако няма за какво да живееш, то намери за какво да умреш”.

Дам… Когато човек загуби мечтите си, приятелите и всичко, което някога е обичал, му минават такива мисли. Споко Не ми стиска да направя каквото и да е било… или съм твърде голям мазохист или все още живее някаква надежда там вътре в мен. Предния път когато бах в такова състояние се научих да мразя… да живея за омразата… за отмъщението… вярно, не е решение, но повярвайте ми - помага А сега дори няма нищо, което да мразя… та като говорихме за абсолютното нищо - е имах впредвид точно това
По дяволите! Поне компютъра ми да работеше
В цялата история има едно голямо “ЗАЩО?”. Защо всъщност се получава така? Аз ли бъркам някъде? Толкова ли е гаден животът?

Е точно в момента си мечтая за една хубава черна дупка и един хубав трамплин над нея…

// Май тия нощни не ми се отразяват добре… утре (тоест вече днес) ще мина през офиса да видя как стоят работите с отпуските. Иска ми се като се върна всичко да си е наред…

… жалко, но няма да бъде…

Comments RSS TrackBack Identifier URI