Валентина…
Някъде там… в един град живее една жена… сама всяка вечер тъжи за своята самота. Всяка вечер докато заспивам си мисля за нея. Как е? За какво мисли? За какво плаче? Мисля за това как искам да съм до нея, да я прегърна нежно и да й прошепна „Тук съм. Не плачи. Тук съм! Никога повече няма да си сама!“. Заспивам с тази мисъл, а на сутринта се питам „Дали е сънувала хубави сънища? Дали ще се събуди с усмивка“… всяка сутрин се моля денят й да е хубав и усмихнат, моля се усмивката й да радва всички.
Живота е странен… да намериш такова прекрасно създание, а да ви делят толкова много неща. Защо не живееше в нашия град… защо не ми беше по-близо, за да мога всеки път когато си тъжна да почукам на вратата ти и да те прегърна. Дали тогава щяхме да бъдем толкова близки… дали нямаше да бъдеш поредното симпатично момиче, което минава покрай мен.
Но сега си най-близкия ми човек, човекът когото винаги ще обичам и винаги ще съм до него, когото винаги ще дарявам най-нежната си и искрена прегръдка. Дори да съм тъжен ще ти се усмихвам, защото ще знам, че си до мен.
Бях сам в свят на лицемери и предатели, но намерих в очите ти искренност и любов. Намерих в прегръдката ти нежност и приятелство, които не бях срещал никога до тогава. Вече не се чувствам сам, защото знам че там някъде има никой, който винаги ще ме посреща с прегръдка и желание и въпреки собствените си проблеми ще ме изслуша и ще ми даде съвет.
Никога няма да забравя първата ни среща, първата прегръдка… първото докосване. Никога няма да забравя как лежах в прегръдката ти и се чувствах щастлив и за първи път спокоен от толкова месеци.
Ако зависеше от мен никога нямаше да бъдеш тъжна. Щях да живея, за да виждам всеки ден усмивката ти. Но на света има неща и хора, които ни карат да бъдем тъжни. Тези хора идват и си отиват, но аз винаги ще съм до теб и винаги ще се старая да те пазя от тях. Защото не искам твоята нежност и доброта да бъдат покварени от злобата им.
Много хора се питат как в възможно човек на такова разстояние, когото едва познавам да означава толкова много за мен. Ти си тази заради, която бих пренебрегнал всекиго и всико, когато имаш нужда от мен.
Обещавам ти цялата си любов и внимание в замяна на това да виждам как се усмихваш, защото тази иначе обикновенна усмивка ми дава сила и надежда, че на света все още има хубави хора заради които си заслужава да живееш и да се усмихваш.
Дори един ден да ме забравиш, аз няма да ти се сърдя, защото ще знам, че си щастлива и нямаш нужда от мен. Дори тогава ще те обичам и няма да забравя това което направи за мен.
„Някъде има някой, който мечтае за твоята усмивка и в твоето присъствие открива смисъла на живота си, така че когато си сам, помни това – някой, някъде мисли за теб.“
/* Обичам те, Вал 
*/
