В последно време и аз незнам къде се намирам… все едни филми, едни драми… цели сапунки даже. Къде участвам, къде не… все аз виновен. Но не се оплаквам… на мен като не ми се случва нищо, то поне да участвам в живота на хората около мен.
В момента се виждам основно с Христина… Една приятелка с която ми е много приятно да общувам и ако не друго то поне се старае да повдигне самочувствието ми, което през последните месеци се бе изравнило с нулата. Тя не е от хората, които ми посещава сайта, но много ми се иска да и благодаря за това което прави за мен 
Интересно е понякога как човек може да се доближи до теб без да усетиш и за миг да стане неизменна част от живота ти. Може би не бива толкова да се сближавам с хората… в един момент те си отиват без дори да се сбогуват, а за теб остава само спомена, че тях ги е имало.
Това ми напомни за Милена (момичето с черната коса и сините очи)… интересен случай. Помислих и реших, че Казанлък всъщност не е чак толкова далеч и не е лошо да опитаме някакви взаимоотношения. Поговорих с нея, споделих й мислите си… не ми даде конкретен отговор, но и не изглеждаше да е против. Трябваше на следващия ден да се видим… но… тя така й не се появи, не се обади, не си вдигна телефона… нищо. Така и не разбрах какво стана… Лошото е, че подобно държание не й е за първи път и не считам, че ще мога да я променя. Може би ще си остане от жените, които никога няма да разбера… В крайна сметка реших, че ще е по-добре да забравя за този случай, колкото и да не ми се иска
Иначе пък в работата нещата си вървят доволно… до колкото това е възможно. Пускам, спирам, оправям компютрите (и още куп други глупости) за малко пари и това е.
Да съм бил отишъл в Гърция при майка ми да работя… страшните оферти… не че е лошо – взимаш хубави пари и когато се върнеш можеш да си завъртиш някой малък бизнес… че дори и там можеш. Но как да отида да бера домати или да бачкам на някой строеж като знам, че мога да направя много повече пред клавиатурата…
Това ми напомня, че от три месеца не съм барвал PHP… все още правя портал :/ Има няма и тъкмо да ни се изравнят заплатите с европейските и може да стане… някъде към 2210 година 
Точно в момента нямам желание за нищо… изобщо ми е все тая… чувствам се като в някаква адска дупка и няма измъкване. Сам и опозорен… хихи
Някой ме пита какво стана с Петя… ммм… милата надявам се да е добре. Не съм я виждал май от миналата година… а и не изпитвам особенно желание 
До колкото знам е на изпити в Пловдив. Преди 2-3 дни ми звъня по работа, но иначе дори не се чуваме. Даже съм й изтрил номера… кофтито е, че го знам на изуст :/ Карай, ще го забравим… някой ден
Мисля, че в крайна сметка я преодолях… или по-скоро глупостите, които ми беше наговорила… поне се надявам… Е, много лесно ще разберем… като я видя някой ден
До преди да започна да пиша четох писмата ни… незнам, но все още събуждат приятни спомени… може би и винаги ще е така Дори картинката към статията е от едно от тях.
Иначе още е с новия си приятел, с който „уж“ няма тръпка, „уж“ няма нужда от мъж и пак „уж“ не дава втори шанс. Ама то това май само за мене важи де… но да не изпадаме в подробности
Искрено се надявам, че е добре и няма проблеми. Така или иначе вече не е моя грижа както и да го погледне човек.
Много ми липсва един човек, който неволно нараних точно заради Петя. В последно време все за нея мисля и колкото повече мисля, толкова повече се съмнявам, че съм сгрешил в решението си. Както и да го погледне човек, да замениш една красива приказка за малко секс си е доста глупаво. Но времето не може да се върна, а и да можеше сигурно пак същото щях да направя, за да помогна на Петя.
Иска ми се този човек поне да мога да го видя и чуя как е. Надявам се и това да стане скоро
Е, за сега толкова… а… да… на 2 март ставам на 20 Не че очаквам нещо специално да се случи, но все пак….
Ако случайно пропусна да пиша за 14ти – приятно изкарване на всички влюбени и на другите, които не са влюбени, но ще празнуват деня на пияниците 
Ха, странно познат сюжет…
…
За съжаление старото „Не се сърди, човече“, за което 
