О, не се оплаквам… дори напротив – радвам се 
Само ми е странно… говорят за ураган из цялата страна, а при нас подухва едно лекичко – чак приятно. Ако може така изобщо да не идва при нас ще е идеално. В такива моменти се радвам, че съм си в Карлово 
Ей, и аз най-накрая да си имам телефон с камера и всички екстри. Сега спокойно мога да снимам всякакви хубави и лоши неща из нашето мило, родно селци…. ъъ, така де – градче 
Вчера събота – всичкото кифла на разходка… в общи линии нищо
интересно не може да ти хване окото… все едни такива с огромни очила… не можеш различиш хубавото от лошото – тъкмо си харесаш някое момиче… то реши да си свали очилата… недай си боже да каже нещо. То пък какво ли ще каже де… „Аз съм златното крокодилче, почерпи ме и ще ти изпълня три желания“.
И като заговорих за крокодили…
Към борбата с вредителите се включи и милата ми сестричка, барабар с нейния убавец. За мое щастие не се бяха разлигавили както обикновенно, та ми се размина срама. Даже да си призная се държаха доста културно.
По пътя към водопада човек може да срещне много неща – женени, не женени, разведени, с деца, без деца, с семейството, с любовници (или просто приятели) и не на последно място крокодили. Ей! Това карловския крокодил страшна порода. 
Има няколко основни признака: 1. Не особенно добре изглеждащ; 2. Обикновенно по някаква странна мода – видяна в Пловдив и впоследствие грешно разбрана. Като цяло много са малко момичетата и момчетата със собствен начин на обличане. Останалите са като излезнали от копирна машина – отишла едната кифла в градо, видяла какво носят и айде в Карлово… от там на бар и като я види целия град и се чудят коя от коя да копира. И който не копира от нея – „селянка“ „мърла“ „задръстенячка“ и т.н.
А пък как са ми противни тия дънки в ботушките… ле-ле… полудявам! Незнам защо, но това и клинове тип „три четвърти“, „седем осми“ и всякакви такива полувенчати работи ми действат много зле.
Та разходихме си се ние, а аз реших да щракна няколко снимчици с новото телефонче… бе не прави перфектни снимки, но какво ли друго бих 
могъл да очаквам от телефон. В общи линии съм доволен от него като цяло… може би само видео файловете ми излизат много зле като ги прехвърля на компютъра, но предполагам, че и аз може да бъркам някъде…
И като заговорих за телефона та се сетих, че цяла нощ тършувам за разни игри, програми, музички, картинки и всичко, което успея да подкарам. Може би най-хубавия сайт беше Mobiles Mania (и всичко е безплатно)
Случи ми се нещо доста интересно въпреки, че не мога да го опиша 
какво е… Загледах се в майките с количките и сякаш погледнах на тях по по-различен начин. Обзе ме може би чувство на бащинство… или нещо подобно… Че в последно време ми хлопа дъската, хлопа ми… ама чак пък толкова. Преди повече се заглеждах по младите майки или по-точно по тяхните „Д“-та… а сега… гледах децата и ми ставаше едно такова хубаво… Скоро не съм ходил на психоаналитик… май е време да видя какво прави 
Винаги съм бил „за“ по отношние на младите семейства… ама аз да се обвържа ми се струва също толкова невъзможно колкото и да се измъкна от този смотан град. Честно казано в последно време доста често си мисля за такива неща, но за тези неща се искат двама души, а на мен втория човек ми липсва все още Или по-скоро е твърде далеч… ох, и аз незнам… замечтах се за неща с някого, когото мога да виждам едва веднъж на два месеца и то ако имам късмет. Тикам си се в едни чужд живот без да се замислям дали имам право да съм там. Но пък всичко е толкова хубаво… че дори би могло след някой и друг месец да стане и по-добре Ах! Мечтии….
Ето още малко снимки от разходката: 
Мноо се харесвам 
А това е иначе толкова хубавият ни център:
Вярвам, че е излишно да споменавам колко неудобно, грозно и крайно тъпо ми се вижда.
В общи линии планът за промяна на центъра ни не
е ясен, но е ясна идеята – да се гушнат паричките. Като сложат надценка за всяко нещо с 100% и става една… ум да ти зайде. Знам само, че по план ремонта трябва да е завършен за празника на розата… но имам странното усещане, че ще си останем с дупките поне до септември. Ще почакаме и ще видим какво ще стане
От доста време исках да си го взема този телефон. Хубави възможности на една приемлива цена. Преди 2 дни се събудих с мисълта, че ще си го взема на лизинг и веднага започнах да подготвям нужната документация… да си оправям договорите и всякаквите му там глупости.
Днес реших да отида до „Техноцентър“-а, за да видя какви са им условията за лизинг… оказаха се доста изгодни и реших направо да кандидатствам. Отговорих на всички въпроси, пуснахме с момчето на щанда документите за одобрение… Лошото е че кандидатствах към някаква нова лизингова фирма и май в това беше проблема. Абсолютните… шматки (извинете… не се сещам за друга дума)… то вярно, че всяко начало е трудно… ама малко повече старание де
В общи линии се подмятах 4 часа из магазина… 5 пъти ходих до нас да търся… бележки за платен ток и вода… като се има впредвид, че не са на мое име… не разбрах точно за какво са им… ама иначе съм одобрен де… Както и да е, утре пак съм там… този път се надявам, че няма да е повече от 30мин… иначе аз лично ще им се обадя и ще им обясня на кратко колко бързо мога да се откажа от тях и мога да сключа договор с друга фирма.
По-важното е, че утре ще си имам ново телефонче… че този 6060 нещо голяма боза – никакви възможности… адска цена… и на всичкото отгоре от много игра му се разхлопа капака. Време е сестрата да намаже
Ще си правя снимки и клипчета и ще ги пращам на моята малка рибка {}{}{}
Хайде, а пък утре ще направя няколко снимки с него и ще пиша впечатления (ако не ме домързи )
Пф, човек не може да си поговори на спокойствие от тези… Днес проведох един прекрасен разговор по телефона с моята сладка рибка Има няма един час Тъкмо стана един час и онези диваци прекъснаха връзката. То по принцип хубаво като идея… ама и доста неприятно. Бе всъщност исках само да се похваля, че първо – си чупих рекорда за продължителен разговор ~1 час и 5мин и второ – говорих с рибката! Ех, това е пекрасно… хихи, полудявам 
Живяла в океана една малка синя рибка, която била ужасно самотна и мечтаела един ден да срещне някого с когото да плуват заедно из коралите и да се радват на рибешкия си живот. Но нямало никой и малката синя рибка седяла и по цял ден творяла фигури от корали.
Тези фигури олицетворявали душата на малката рибка, пресъздавали живота й – тъжно изглеждащи и самотни… сякаш всички плачели. Но хората ги харесвали и идвали от всички краища на окена, за да ги видят, без всъщност да осъзнават с каква болка са били създадени. Но на синята рибка й харесвало, че болката й все пак носи щастие на другите. И творяла, творяла… във всяка малка фигурка тя поставяла и част от душата си, част от любовта си… докато накрая не останало почти нищо. Борела се да запази и малкото любов, която й била останала… измисляла си причини и начини, за да я поддържа жива, но злобата на останалите я замествала с гняв и омраза. Омраза към света в който живеела, омраза към всички, които я тъпчели… Това сякаш бил единствения начин да оцелее, единствения изход…
Но тя не искала да бъде егоист, не искала да става като тези, които ненавижда. Обичала ги въпреки всичко им отвръщала на злобните закачки с искрена усмивка.
Един ден при фигурките от много далеч пристигнала друга рибка – розова, с красива опашка и още по-красиви очи. Нещо в малката синя рибка трепнало, събудило се от дълбок сън и всячески се опитвало да излезне и да крещи, да крещи че е живо, че е готово да живее и да трепти както никога до сега.
Сърцето на малката рибка биело лудо, очите и блуждаели из пространството, а усмивката й не слизала от лицето… била като омагьосана… вече нищо не я интересувало – нито лошите риби около него, нито дори фигурките… Била важна само розовата рибка, чиято красота не можела да се сравни с нищо друго.
Всеки ден пращал на розовата рибка целувки по вълните, разказвал й за чувствата си, за мечтите си – как искал да бъде с нея, как искал всяка сутрин да я буди с целувка, а нощем да я прегръща докато заспи.
Един ден прекрасен ден розовата рибка също му пратила целувка по вълните. От тогава малката синя рибка бил най-щастливата в целия океан – плувала си и си подсвирквала, пеела си песни и си танцувала. Не съществувало нещо, което да може да й развали хубавото настроение… била щастлива… щастлива като малко дете.
И тогава малката синя рибка разбрала… че има мечта… мечта – да я срещне, да я прегърне и тихичко да й прошепне „Обичам те!“.
„Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване.“
/* А сега, моя малка сладка рибке, надявавам се разбираш, че не се шегувам */
