katsarov

(picture by *bizzia)

Някои неща понякога ме карат да се замисля. Ето например един от любимите ми сайтове цитати.БГ ме хвърли в размисли с един от безбройните си цитати:

“В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.”

Джон Стайнбек

Дали наистина предпочитаме истината, когато тя е ужасна и няма да ни хареса. Аз харесвам истината. Мразя хората да ме лъжат, дори и да е за мое добро. Кой всъщност има право да решава кое е добро и кое зло за мен? Дали това право не си е само мое?
Седя и гледам хората как ме лъжат… от една страна ги разбирам - не искат да ме наранят… но от друга ми кофти за това, че не разбират факта, че като ме лъжат ме нараняват много повече. Лъжата е отрова, която се прокражда в обществото и го изяжда отвътре. Лъжата е нещото, което разделя хората, приятелите… Лъжата е всичко, което мразим и в същото време я използваме, като дори понякога си втълпяваме, че го правим за нечие добро. Но не съзнаваме, че тя всъщност взима частица от душата ни… че омърсява доброто, което правим…
Замислете се… дали наистина ви е харесало, когато сте излъгали… дори да сте го направили в името на нещо добро… дали това “добро” е наистина е “добро” щом е опетнено от сянката на лъжата

Ето още няколко хубави, които си заслужават да бъдат прочетени:

“Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.” Джаки Колинс

“По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.” Свети Августин

“Някои хора преминават набързо през живота ни. Други спират за миг и оставят диря в сърцата ни. После никога не можем да бъдем същите.”

“Приятел е този, за когото бих умрял. Любим е този, за когото живея.”

“Един съвет - пази се! Една молба - не се променяй! Едно желание - не ме забравай! Една лъжа - не те обичам! Една истина - липсваш ми!”

Comments RSS TrackBack Identifier URI