За нещата които не мога да кажа…
Тя е различна… Тя не е като момичетата, които срещам онлайн. Тя е истинска! Мога да я доскосна, мога да я прегърна, мога да усетя устните й… но само ако ми позволи. Тя е забавна… макар и понякога груба в шегите си. Усмивката й те кара да се усмихнеш, кара те да мечтаеш… Тя е обикновенна и в същото време специална… Тя е добра и чувствителна… нежна… Въпреки, че не изпитва нищо към мен знае, че всеки миг прекаран с нея ме кара да се умихна и ме дарява с него.
Искам да я прегърна… да усетя ръцете й… да почувствах дъха й… искам да седим в тишината й да я прегръщам… да целуна почелото, а тя да ме дари с най-хубавата си усмивка…
Ако някой знае как се мечтае за нещо което никога няма да се случи… това съм аз 
октомври 2nd, 2007 at 00:33
Niakoi mai e pisal za men…;-)))