Смяна на операционната система
Има няма и като дойде време за преинсталация на бозата и се замислям за инсталация на линукс. Винаги ме е спирал факта, че игрите не бачкат под линукс. Имах един колега, който като го попитах защо няма линукс поне на служебният компютър, той казваше “Guild Wars не тръгва под линукс”. Тъй като нямам вече време за игрички започвам сериозно да се замислям за линукс. В общи линии съм набелязал алтернативите на програмите, които ползвам в момента. Докато се сваляше Мандрива-та реших да тествам едно Убунто, което вече нямам спомен как точно се е появило сред дисковете ми. В общи линии нямам проблем с ползването на линукс, особенно след като веднъж ми треснаха една федора 4 и ми казаха “Ай, оправяй се”. След шест часово дзверене пред конзолата, колегата администратор реши, че е време да ми покаже какво е ‘mcedit’. И от там като се почна… нямам спиране… то вярно, че беше само proftpd и apache, но се чувствах много горд със себе си.
Единственото, което ме притеснява е, че има голяма възможност рама да тресне някъде. Тези, които са имали подобен проблем под линукс са наясно за какво говоря. Спомням си че когато за първи път срещнах този проблем, изчетох сума документация… дори си бях написал програма, която да пингва машината и ако има проблем да ми праща sms. В този ред на мисли трябва да тествам рама за евентуални грешки. Другия проблем са драйвърите… преди съм имал проблем с драйвърите за моята машина под knoppix и се притеснявам да не стане същото и сега.

Проекти - минали, настоящи, бъдещи
През последните близо три месеца успях да свърша не малко работа и като цяло може да се каже, че съм по-добре в финансово отношение от преди. Естествено винаги може и по-добре, но имайки впредвид, че тепърва започвам - доволен съм. За съжаление доста години изгубих в занимавки с глупости и работодатели, които плащат по 200лв на месец. Още ме е яд, но се надявам да наваксам бързо.

В момента се занимавам с една система за обяви, която незнайно защо реших, че трябва да започна от нулата. Завършването й ми се струва съмнително, но да не бързам с лошите предчувствия.

Имам едно малко проектче - инсталация на 100 Wordpress блога, останаха около 20тина. Още ме е яд, че не автоматизирах процеса още в началото.

Писане в форум - хих, има луди които и за това дават пари. Пишеш, не пишеш, взимаш си парите. Дори сега “началника” иска да му правя директория за скриптове като hotscripts.com. Щом има пари за харчене, аз имам неща за копуване

Едно малко проектче за игра. Още не са напълно изяснени всички части на задачата, но се надявам до края на седмицата всичко да е ясно.

За вбъдеще…. накупъл съм няколко домейна, имам идеите… остава само да се реализират. Дават ми зор за карловски портал… бях започнал преди време една система базирана на phpbb, но като се замисля май е по-добре да го започна на ново. Кога обаче ще се реализират тези идеи не е ясно… лошото е че постоянно ми идват нови, а времето става сякаш все по-малко. А и с тези празници…

Какво искам…
Първо искам да си завърша проектите!
После искам лаптоп! Мдам, искам лаптоп… дори се заиграх в играта на topshop.bg, която малко ми се вижда ала-бала (вече втори ден от края на играта и още няма резултати). Смятам, че един лаптоп драстично ще вдигне производителността ми, дори съм готов да си го взема на изплащане, но това след като излезнат резултатите от topshop.bg… ако случайно съм спечелил (което е малко вероятно) мисля да си взема една Nokia N81 (8GB)… което не е точно за вдигане на производителност… по-скоро защото го искам

После вече може да обмислим и малко ъпдейт на настолният компютър, че поне да мога да си джъткам игрички.

———————

Тия от spodeli.info ужасно ме дразнят… направили са сайт, който естествено отново е клонинг на чужд сайт… поне като идея… в което няма нищо лошо… но… пълнят svejo.net с абсолютни глупости като “вчера наебах даскалката”… “снощи ми направиха свирка”… “не спирам да си бия чекии” и тем подобни глупости… Това според мен е абсолютна тъпотия и честно ако бях на администратора до сега да съм ги забранил. Тяхна си работа…

epay.bg ми образуваха онзи ден нерви… изчезнал ми сертификата от браузъра и да съм отишъл в някоя банка или на най-близкият банкомат, който поддържа онлайн разплащане (в моя случай в другият край на града)… как пък не съм отишъл… ей сега като си взема новата дебитна карта с онлайн банкирането и могат да се хванат за палците.

Paypal също решиха, че в акаунта ми “се извършвали странни неща”… при което ми беше ограничен с искане да изпратя сканирано копие на личната си карта.

Вообще тия дни със сайтовете вообще не ми върви…

Идват празници… а на мен не ми се работи… пие ми се бира и ми се ядат уши (в Дионисия разбира се… ако дойдете някой ден в Карлово и ви се доядат уши… само там са хубави!)… утре ще взема да свърша и тази полезна работа

Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) е голям църковен
празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.

Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.
След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.

Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.

Източник: calendar.dir.bg

Да ни е честит празника! Много бира и всичко най, най!
Аз лично най-вероятно ще проспя по-голямата част от празника, но така е с работните хора. Лошото е че парите от последните проекти ще пристигнат чак другата седмица и в момента нямам голяма възможност за почерпки на приятели и други нахалници, но се надявам следващата седмица да си организирам едно малко купонче с което най-малкото да отбележа добре развиващото се за момента мое заниманиe - правенето на уеб страници. Честно да си призная по-скоро е правене на paypal IPN от колкото на страници, но все от някъде трябва да се започне. Малко не ме кефи работата в GAF с тези стотици кандидатствания, но май трябва да свикна.
Но да не се отплесваме толкова… подготвил съм няколко материала за работата като freelancer… дано ми остане повечко време.

Още веднъж честит праник на всички Николовци, Николаевци, Николинки, Ненки, Нинки и други такива хвърчащи. Приятно изкарване и да знаете, че това са едни от най-хубавите имена!

В общи линии за новодошлите да обясня: това е преместен сайт от http://katsarov.wordpress.com, който се оказа доста успешен, но крайно нефункционален заради ограниченията на безплатния блог хостинг. Естествено желанието ми да имам хубав и функционален блог надделя над финансовото ми състояние и така се сдобих с хостинг за блога си и доста добър домейн, който смятам да развия като проект.

Трансфера на базата данни мина горе-долу успешно. Изгубих голяма част от коментарите (основно тези, които бяха на кирилица) поради все още неизвестна причина. Надявам се да събера много нови Дизайна ми допада, има доста плъгин-и, които натоварват излишно сайта, но за съжаление са нужни. Благодаря на администраторите на svejo.net, които ми направиха основателна забележка за бавното зареждане. Оптимизирах голяма част от кода на началната страница и премахнах доста плъгин-и без които ще мина на този етап. В момента съм се вманиачил във валидирането на сорса, но за съжаление не ми остава много време.

Както можете да забележите има малко рекламки тук-там. Честно да си призная съм крайно недоволен от идеята, но ми се ще да опитам и да видя какъв ще е ефекта. А и ще е добър опит за изучаването на SEO, за който постоянно се търсят специалисти. Това ми напомня за рекламната кампания на wisdom.bg, който незнайно защо не ми допада особенно (от 100 прегледа на банерите има 3 клика и нито един sms, а именно от sms-и се печели). Така че цъкайте на линковете, че ми се пие бира

Планирам в този блог да се пише на два езика: Български и Английски… за Английския обмислям най-вече уроци и някои по-интересни идеи. Гледам да се ограничавам, писаниците ми на Английски рядко се разбират. Имам много идеи за разкази, така че се надявам и читателската ми аудитория да преглежда по-често. Също можете да очаквате уроци на php/mysql/ajax/css… идеи и всякакви други свързани с компютри дрънканици. Ще се старая да пиша колкото се може по-малко за личният си живот, за да не ви отегчавам излишно

Следващият един месец съм зает с един проект, от който се надявам да изкарам добри пари, а и ще е хубаво допълнение към портфолиото ми Малко ме притеснява дизайна и все повече се чудя дали да не възложа тази част на някой друг, но като за начало ще опитам сам пък да видим. Хубавото е че имам добра представа кое как да стане и може да се окаже по-лесно отколкото си мислех в началото. На края на проекта всички изявили желание ги чакам на по бира

Е, за сега толкова, тия дни може да драсна един материал свързан с freelancer-ите и скромният ми, но успешен опит като такъв

Иска ми се да благодаря на много хора, които стимулираха по един или друг начин творческите ми заложби… или както аз ги наричам “драсканици”. В крайна сметка създадох едни доста добри неща, на които да си призная самият аз доста се изненадвам. Не искам да звуча твърде нескромно, но определено през годината написах някои доста добри неща. Някой ден като събера парички може дори да си направя малка книжка и да я подаря на близки и познати

Никога не съм очаквал, че в този сайт ще има толкова посещения… дори и фенове В крайна сметка мога да се похваля с много нови приятели като Вал, като Рибката и още много други. На всички искрено благодаря за всекидневните им посещения и коментари

Бих искал също да ви се извиня, за това че понякога пиша разни…ммм… лигави историйки от личния си живот, но незнам… сякаш се чувствам по-добре когато ги споделям с вас

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Статистика до сега:

Общо посещения: 210,473
Най-много на ден: 3,362 (това е малко нереално, по мои данни най-много са 300+)
Теми: 125
Коментари: 434

Естествено от цялата история не липсват и препятствия - твърде много хора разбраха за тези ми… ммм… чувства и това започва да става притеснително. Най-вече заради нейния приятел… ахъм… мдаа… Всъщност не съм сигурен, че са още заедно, но приемам че са щом не съм чул друго

Дано ми мине скоро… че ще взема да я поканя да излезнем (ако измисля къде да я заведа)… недай си боже да се съгласи… и съм с двата крака вътрешно

Днес между другото съм в доста добро настроение… или поне някъде от около 1 час насам. Но предпочитам на този етап да не говоря много за това

Чувствам се добре и ми се пише… пише ми се нещо хубаво… пише ми се за една усмивка… за една красива усмивка. Веднъж я видях и се чувствам като омагьосан… само глупости говоря…
Незнам дали сте забелязали, но ако не се измъчвам по някое момиче все едно не живея

Сърцето ми трепка и се чувствам добре… това е най-важното

Edit:: Между другото сайта ми на 20ти май прави една година от първия пост все още не съм измислил как да го отпразнувам, но мисля да си взема няколко бирички и да се забия в залата (както обикновенно)

Започнах с EVE Online, която по принцип е платена… но има и 14 дни пробен период. Играта не е никак лоша… събираш парички, трепеш космически пирати, разнасяш стока, правиш бизнес, ровиш из астероиди… много добра… ако не беше близо 30лв на месец… за 3 месеца е малко над 60лв.

WoW играх… хубава игричка… само където на Burning Crusade няма един свестен сървър…. което си е нормално имайки впредвид колко е скорошен експанжъна…

В момента играя Space Cowboy която си е безплатна… няма и причина да е платена де… няма нищо особенно в нея - летиш с едно самолетче, трепеш разни измислени гадинки… малко босове… едни такива мънички карти… Бе ако трябва да я оценявам спокойно се класира до Mu Online

В крайна сметка тъпотия от всякъде. Преди няколко дни ми се наложи да променям за отрицателно време цялата мрежа и да пускам нов рутер, тъйкато стария се прецака. Конкурса спечели личния ми компютър с Windows XP… интересното е че се държи доста добре с Internet Connection Sharing… въпреки, че съм чувал доста негативни мнения. Тази вечер трябва да настройвам мрежата наново, тъйкато ни взеха друг рутер, но май ще стане по-бързо… те IP-тата в мрежата са настроени вече… остава да разбера само рутера как работи… но като гледам guide-а…. всеки американец би се справил

Друго май няма… ще ви спестя мнението ми за дамската част от обществото и малките кифли… както винаги истории не липсват. Просто вече ми е писнало.
Харесал съм си едно момиче горе-долу на моята възраст… нищо няма да стане поради факта, че не съм единствения който чака на опашката… а и съм от онези които не могат да предложат много на едно момиче. Къде отидоха времената на нежност и любов… сега им дай коли, барове, дискотеки и глупости. Ми нямам… к’во да направя… ама кола няма да си взема, ей така - на пук. На мен да ми е гадно и на другите да им е зле. Поне ще знам, че ако някое момиче ме хареса ще е заради самия мен

Мечти..

<? А, да… и моля ви се, вижте блога на Mirinka. Незнам но много радва Много е заразителна тази нейна лудост ?>

Ъпдейт: Тази тема малко закъсня… заради рутера… два дни… ама не съм виновен аз Четири часа настройвах рутер и се чудя защо не работи, въпреки че всичко е наред. В крайна сметка се оказа, че БТК-то са ни резнали Ама случва се

Ще е супер

В последния месец повярвах на един човек, че ме обича… вярвах и наистина исках да бъдем заедно, докато не разбрах, че всичко е било шега, че не съм този когото обича. Вярно е че отношенията ни бяха малко странни - по интернет, но ги чувствах със сърцето си, чувствах сякаш е до мен, сякаш ме докосва и ме целува. Исках да опитам да бъдем заедно, да сбъднем всичките си мечти и да бъдем щастливи… Нямах този шанс… в един момент всичко се разпадна… Честно казано не ми се пише за това… неприятно ми е и ме боли… но може един ден докато прелиствам блога и да го прочета… да си спомня… и може би тогава ще разбера защо не бива да вярвам на “Обичам те” и защо тези две думички звучат толкова лицемерно.

Скоро беше 11ти април… малко хора знаят какво означава тази дата за мен… случват ми се все неприятни неща… преди години момичето в което бях влюбен… така де - детската ми любов (то бая детска де… 12 години)… та тя… спря да говори с мен… дори не разбрах защо… никога не бях преживявал нещо толкова болезнено за мен… но успях да се преборя, промених се - намразих света около мен, намразих хората, намразих чувствата… и спря да ме боли… беше ми добре, никой не можеше да ме нарани, никой не можеше да ме накара да се чувствам зле…
Миналата година (2006) на 11ти април загубих скъп за мен човек… за да бъда с Петя… Така беше най-добре за всички… Тогава си припомних старата болка, чувствата… плаках, да, признавам си… не ми беше лесно - вечер излизахме с Петя, усмихвах се, забавлявахме се… само и само за да не разбере какво ми тежи, за да не я натоварвам и с моите проблеми… тогава и тя си имаше достатъчно, а моята задача беше да й помогна, да я накарам да се почувства по-добре. След това се пребирах и се сгушвах във възглавницата и плачех… тъпо, нали

Тази година не ме пропусна… но ако погледнем оптимистично - можеше и по-зле да е
Хубавото беше, че се видяхме с Петя… уж случайно… уж че не знаеше коя дата е… но й благодаря… имах нужда от това Поговорихме си… открихме, че почти нищо не се е променило - все същите проблеми… все същите хора. Имайки впредвид, че не съм я виждал може би около четири месеца… стана ми приятно.
Имаше и нещо друго на срещата ни - беше различно… нямаше го онова желание да бъда с нея, нямаше го натрапчивото чувство, че имам нужда от ръцете й да ме докосват… Това ме кара да съм по-спокоен, когато съм с нея… все пак… притеснението, което ме обхваща когато си мисля, че може да я срещна все още не липсва… малко е неприятно, но се надявам, че с времето ще отшуми

Миналата седмица помолих майка ми да ми прати някой лев, за да мога да замина за Ямбол и да се видя с рибката… както обикновенно сигурно е забравила, защото отговор все още не съм получил. Така или иначе на Ямбол няма да се ходи… поне не скоро, така че парите ще ми дойдат добре… ако не ми хрумне да се разходя на някъде. А и днес трябва да плащам първата си вноска за телефона… а като се сетя, че нямам парите и чак ми става зле.

Спирам до тук, че за писане има много, а време почти не остава