И като заговорих за крокодили…
Към борбата с вредителите се включи и милата ми сестричка, барабар с нейния убавец. За мое щастие не се бяха разлигавили както обикновенно, та ми се размина срама. Даже да си призная се държаха доста културно.

По пътя към водопада човек може да срещне много неща - женени, не женени, разведени, с деца, без деца, с семейството, с любовници (или просто приятели) и не на последно място крокодили. Ей! Това карловския крокодил страшна порода. Има няколко основни признака: 1. Не особенно добре изглеждащ; 2. Обикновенно по някаква странна мода - видяна в Пловдив и впоследствие грешно разбрана. Като цяло много са малко момичетата и момчетата със собствен начин на обличане. Останалите са като излезнали от копирна машина - отишла едната кифла в градо, видяла какво носят и айде в Карлово… от там на бар и като я види целия град и се чудят коя от коя да копира. И който не копира от нея - “селянка” “мърла” “задръстенячка” и т.н.
А пък как са ми противни тия дънки в ботушките… ле-ле… полудявам! Незнам защо, но това и клинове тип “три четвърти”, “седем осми” и всякакви такива полувенчати работи ми действат много зле.

Та разходихме си се ние, а аз реших да щракна няколко снимчици с новото телефонче… бе не прави перфектни снимки, но какво ли друго бих могъл да очаквам от телефон. В общи линии съм доволен от него като цяло… може би само видео файловете ми излизат много зле като ги прехвърля на компютъра, но предполагам, че и аз може да бъркам някъде…
И като заговорих за телефона та се сетих, че цяла нощ тършувам за разни игри, програми, музички, картинки и всичко, което успея да подкарам. Може би най-хубавия сайт беше Mobiles Mania (и всичко е безплатно)

Случи ми се нещо доста интересно въпреки, че не мога да го опиша какво е… Загледах се в майките с количките и сякаш погледнах на тях по по-различен начин. Обзе ме може би чувство на бащинство… или нещо подобно… Че в последно време ми хлопа дъската, хлопа ми… ама чак пък толкова. Преди повече се заглеждах по младите майки или по-точно по тяхните “Д”-та… а сега… гледах децата и ми ставаше едно такова хубаво… Скоро не съм ходил на психоаналитик… май е време да видя какво прави

Винаги съм бил “за” по отношние на младите семейства… ама аз да се обвържа ми се струва също толкова невъзможно колкото и да се измъкна от този смотан град. Честно казано в последно време доста често си мисля за такива неща, но за тези неща се искат двама души, а на мен втория човек ми липсва все още Или по-скоро е твърде далеч… ох, и аз незнам… замечтах се за неща с някого, когото мога да виждам едва веднъж на два месеца и то ако имам късмет. Тикам си се в едни чужд живот без да се замислям дали имам право да съм там. Но пък всичко е толкова хубаво… че дори би могло след някой и друг месец да стане и по-добре Ах! Мечтии….

Ето още малко снимки от разходката:

Мноо се харесвам

А това е иначе толкова хубавият ни център:

Вярвам, че е излишно да споменавам колко неудобно, грозно и крайно тъпо ми се вижда.

В общи линии планът за промяна на центъра ни не е ясен, но е ясна идеята - да се гушнат паричките. Като сложат надценка за всяко нещо с 100% и става една… ум да ти зайде. Знам само, че по план ремонта трябва да е завършен за празника на розата… но имам странното усещане, че ще си останем с дупките поне до септември. Ще почакаме и ще видим какво ще стане

Незнам… колкото и да сте лоши аз си ви обичкам {}
Най-много моята сладка рибка {}{}{}
За съжаление тази година ще пропусна щастието да я напрегръщам… но се надявам, че ще имам много други възможности

За по-любопитните има и бонус - повечко информация за 8ми март

Не трябва да те търся. Няма!
Не бива да те виждам. Няма!
Не можеш да ме любиш. Няма!
Завинаги от теб ще си отида.
Ще се превърна в сянка - невидимка.
И цял в мълчание ще се зазидам!
Но само, само да не те обичам -
това не мога да ти обещая!…
И страшното тогава ще настъпи:
останала съвсем, съвсем без мене,
без мойте тромави и тежки стъпки,
без моя поглед, без гласа ми дрезгав,
без моята любов, така безкрайна,
ти цялата във студ ще се загърнеш,
от себе си сама ще се уплашиш.
И пак във всичко ще ме преоткриваш:
ръцете ми - в прегръщащия вятър,
очите ми - в звездите дето падат,
гласа ми дрезгав - в тишината мъртва,
а любовта ми - в цялото пространство.
Когато се уплашиш, ме извикай!
Където да съм, твоя глас ще чуя,
защото все ще слушам тишината…
Ако е късно, о, ако е късно,
отдън земята жив аз ще изляза,
ще тръгна с ветровете, със звездите,
със тишината, с цялата вселена,
със всичко, от което съм направен.
Ако не аз, то моята мечта.

И в завършек нещо интересно което намерих в блога на Eneya

Каква е разликата между приятелството, любовта и позьорщината?

Плюене, гълтане и гаргара.

(надявам се че няма нищо против, че го цитирам)