Скайпната любов
„Мара” ти рекох в скайпа,
а ти ми отговори „Здравей”.
Сърцето ми трепна внезапно
и усетих, че ми се живей.
А ти усмихваше се само,
сякаш без значение беше това,
че от пръв поглед на косите ти черни
сърцето ми убийствено спря.
Радост обзе ме внезапно
и исках бързо да съм твой,
романтика напира в мене опасно
сякаш поет съм, а не смешен герой.
И искам със теб да се срещна,
но не в чудовищна виртуална среда,
а някъде където мога да докосна,
красивата ти, черна коса.
Язе съм селянин зная,
от цивилизация далече живял
може да не съм син на джедая,
но от любов по теб съм оглупял.
На тебе този първи стих посвещавам,
макар може би последен да е той,
и силно в сърцето се надявам
съобщения да ми пращаш безброй.
А ти за мен недей се притеснява
по рождение ненормален съм бил,
но чатът ни няма да остане в архива,
а ще бъде запомнен в споменът мил.
Странна година беше 2009… От една страна кризата и липсата на работа, от друга фирмите, които направо се подиграват с работниците си (ще стане дума по-долу и за това) и от трета мрънкаща приятелка, която е с тебе защото евентуално си й билетче за градо…
