Ето един материал, който доста нагледно показва каква е разликата между американското и българското образование.

Цялата статия можете да намерите на http://e-vestnik.bg/2722

“Анита Стефанова е ученичка в 12-и клас. От 2 години живее с родителите си и учи в САЩ, в градчето Ег Харбър край Атлантик Сити. Тази година ще е абитуриентка и ще кандидатства в колеж. Ходи всеки ден на училище и е доволна от това, което й предлага образователната система там. Преди това е учила в столично училище. Когато отишла в Америка, разбрала, че „между българското и американското училище няма нищо общо. Тук всичко е като по филмите. На ръгби мачовете танцуват мажоретки, оркестър свири в паузата на мача, от вкъщи те взима един от онези жълти автобуси.”

Анита учи в „Еgg Harbor Township High School”, държавно училище (public school), където обучението е безплатно. То е едно от елитните в района.

Ето как Анита сравнява американското училището с българското:

Сутрин ставам, взимам рейса, който е само за ученици, и отивам на училище. Училището отваря в 7,34 часа. Ако закъснееш оставаш на “дитеншън” (б. а. - detention - задържане, арест), задържат те след училище.”

Цитата е от оригиналната статия в e-vestnik.bg

Но както всичко хубаво и това си има цена - нямаш работно време… понякога се налага да се работи по повече от 12 часа на ден и да влезнеш в някакъв приемлив срок, за да те одобрят за проект трябва да изхабиш клавиатурата от писане на хвалби по свой адрес и начини чрез които да решиш проблема на клиента. И това е само началото - после идва време да се изпълняват задачи, като някои биха могли да се окажат доста по-сложни от колкото са ви изглеждали в началото. Хубавото е че правите това за което сте се разбрали в началото и рядко може да се случи да има някакви промени по задачите. Най-често се налагат прости промени по връзки, думи, текстове или поправка на грешки, които вие самите сте допуснали и не сте видели от изтощение. До момента нямам случай в който клиент да ми е казал “Съжалявам, ама това което си направил не ме кефи, искам го по друг начин”. Принципно ако сте програмист (както е в моят случай) дизайна не е от значение. Тоест - не се налага да правите професионален дизайн (освен ако не е част от задачите). Естествено добре е да се постараете малко повече от очакваното, за да направите добро впечатление на клиента, а той ако не му харесва ще си наеме дизайнер, който да му направи и самият дизайн. Плащането става почти веднага щом клиента види показно на това, което сте направили и няма някакви забележки. По принцип повечето фрийлансъри показват демо на свой сървър, получават парите и чак тогава изпращат файловете. Това е начина, но от разговорите ми с няколко клиента разбрах, че голяма част само мрънкали за парите си… Е, това не е хубаво. Нямам случай някой клиент да ме е излъгал с парите (като изключим българи) и честно казано съм си доста спокоен да предоставям продукта преди да получа парите.

Как обаче се работи с българи: 1. Може изобщо да не си получите парите; 2. Не винаги крайният резултат е това за което сте се разбрали в началото. Често се случва на края на работата ви, клиента да му хрумне, че иска сайта му да изглежда като някой друг. В това разбира се няма нищо лошо, но на вас може да ви пречернее пред очите, особенно ако трябва да гоните срокове и да се съобразявате с други клиенти. Да не говорим, че трябва да се променя код, да се размества и куп други глупости. Недай си боже да му хрумне, че му трябва не такъв, а еди какъв си сайт. Естествено можете да му откажете… но той пък няма да си плати за сайта и така в крайна сметка само сте си загубили времето.

Друг проблем е заплащането. В България подобни услуги се заплащат доста по-малко от колкото в чужбина. Това според мен е породено от слабата информираност на клиентите по въпроса със създаването на уеб базирани приложения. А и как иначе когато клиента вижда готовият продукт, а не хилядите редове сорс, които само вие си знаете за какво са.

Като цяло препоръчвам да се работи само за чужденци. Естествено не е лошо ако намерите някоя добра и сериозна компания, която иска да инвестира в собствен уеб сайт. Тогава нещата са съвсем други - можете да обсъдите всички неща делово и изобщо можете да сте сигурни, че говорите с културни хора. Но избягвайте хлапета, които искат готини неща за сайтовете си… все ще се опитат да ви прекарат или на края ще ви информират, че мама не им е дала парички за закуска днес.

Следва продължение…

1. Изказването на професор Вучков по отношение “кривокраките” адреналинки от “Господари на ефира”. То това няма кой знае какво да му се коментира… не вярвам да има мъж на света, който да потвърди, че конкретните адреналинки са кривокраки и още по-малко че имат грозни крака. И все пак ако има такъв моля да отиде на лекар или да провери сексуалната си ориентация
Предполагам, че екипа на “Господари на ефира” или поне самите адреналинки са предприели някакви съдебни мерки срещу уважаваният професор. Ако не са то най-вероятно е от съжаление към тази иначе толкова интелигентна на пръв поглед личност. Вярно, човекът е възрастен, има титла професор (която освен всичко друго явно стабилно му е разхлопала дъската), но не може да кажеш на едни от най-красивите крака в българският ефир “кривокраки”. Още повече, че това си е чиста обида спрямо външният вид и танцьорските способности на момичетата

2. Естествено г-н Вучков бледнее в сравнение с водещата на “Сигнално жълто” Вулева. Може би предаването “Сигнално жълто” като начало е било измислено с цел да показва компрометиращи материали и новини за известни личности и техният живот. За съжаление обаче се е превърнало в най-гнусното предаване пускано някога по българският ефир. Тази вечер конкретно гледах как пускат порно материал заснет с GSM уж с известна наша чалгаджийка. От самолет си личеше, че актрисата от порно материала и конкретната чалгаджийка си приличат само на пръв поглед. Това естествено не пречи на екипа да го пуснат и да обвиняват и обиждат по най-грозен начин певицата. Разбирам желанието на репортерките да се изявят по телевизията, но се чудя как това желание е по-голямо от срамът да работиш в телевизия “Скат”, да обиждаш и да тормозиш известни личности и репортери, които би трябвало да ти служат за пример в работата ти? Предполагам, че използването на евтино направени монтажи се дължи на големите им разходи по делата водени срещу тях.

Толкова за тези два униката. Всеки има свое мнение по въпроса. Моето е, че тази телевизия трябва да бъде забранена с заповед и то в най-близко бъдеще с цел да се предотврати това постоянно бълване на помия от тяхна страна. И все пак ще ми бъде интересно да прочета положителни отзиви (ако има такива)

Незнам дали съм ви казвал, но човек никога не губи. Дори в най-лошото можем да извлечем полза. Не казвам, че тази полза ще ни задоволи, но е много по-добре от загубата

Всъщност нямам си и на представа какви глупости бръщолевя. Чувствам се добре… дори бих казал прекрасно. И всичко заради усмивката за която писах в началото. Незнам дали нещата вървят добре… честно казано не виждам план или пътека по която да вървя… не си и поставям цел. Постоянно си повтарям “Каквото стане”… мисля си “Защо трябва да мисля с години напред, когато незнам какво ще стане утре”… ако искам нещо то е довечера да седна пред компютъра, да си пусна скайп и тя да е там… да изслуша всичките ми глупости (бтв… много интересно… все още не ме е блокирала).
Дори имам нещо да се похваля - снощи успях да измъкна, макар и несигурно, “Да” на предложението ми за разходка. Естествено с едно мъничко “ако”… ако се оправи времето. Разбира се… нали си ме познавате… какъвто съм карък… най-вероятно ще настъпи ледников период, слънцето ще се скрие за 50 години и ще ме удари метеорит (при добър късмет)… Но човек живее за надеждата… а на мен това ми стига да се почувствам готино поне още един ден.

А да… нямам търпение да отворят плажа… ако не друго то поне тогава да се оправи времето та да отида да си намокря дупето… В крайна сметка какво му трябва на човек… една студена бира…

Ахам… мда… и забравих да спомена какъв съм идиот… снощи вместо да честитя именния ден на едно момиче, аз й говоря глупости… ама глупости… сега ме е срам… ама е късно.

И все пак… Ели, честит имен ден! Да си жива и здрава, да се усмихваш повече (знаеш защо) и слушай сърцето си Моя подарък ще позакъснее малко… ако карам така по 3-4 реда на ден… тъкмо за 30 годишнината ще ти го подаря с твърди корици и илюстрации
Шегувам се… ще се възползвам от временното ми добро настроение и ще го напиша

Честит имен ден и на всички останали Еленки, Костадиновци & etc. Не ви обичам толкова, но не бих отказал един бонбон… или една бутилкa

В момента се виждам основно с Христина… Една приятелка с която ми е много приятно да общувам и ако не друго то поне се старае да повдигне самочувствието ми, което през последните месеци се бе изравнило с нулата. Тя не е от хората, които ми посещава сайта, но много ми се иска да и благодаря за това което прави за мен
Интересно е понякога как човек може да се доближи до теб без да усетиш и за миг да стане неизменна част от живота ти. Може би не бива толкова да се сближавам с хората… в един момент те си отиват без дори да се сбогуват, а за теб остава само спомена, че тях ги е имало.
Това ми напомни за Милена (момичето с черната коса и сините очи)… интересен случай. Помислих и реших, че Казанлък всъщност не е чак толкова далеч и не е лошо да опитаме някакви взаимоотношения. Поговорих с нея, споделих й мислите си… не ми даде конкретен отговор, но и не изглеждаше да е против. Трябваше на следващия ден да се видим… но… тя така й не се появи, не се обади, не си вдигна телефона… нищо. Така и не разбрах какво стана… Лошото е, че подобно държание не й е за първи път и не считам, че ще мога да я променя. Може би ще си остане от жените, които никога няма да разбера… В крайна сметка реших, че ще е по-добре да забравя за този случай, колкото и да не ми се иска

Иначе пък в работата нещата си вървят доволно… до колкото това е възможно. Пускам, спирам, оправям компютрите (и още куп други глупости) за малко пари и това е.
Да съм бил отишъл в Гърция при майка ми да работя… страшните оферти… не че е лошо - взимаш хубави пари и когато се върнеш можеш да си завъртиш някой малък бизнес… че дори и там можеш. Но как да отида да бера домати или да бачкам на някой строеж като знам, че мога да направя много повече пред клавиатурата…
Това ми напомня, че от три месеца не съм барвал PHP… все още правя портал :/ Има няма и тъкмо да ни се изравнят заплатите с европейските и може да стане… някъде към 2210 година

Точно в момента нямам желание за нищо… изобщо ми е все тая… чувствам се като в някаква адска дупка и няма измъкване. Сам и опозорен… хихи

Някой ме пита какво стана с Петя… ммм… милата надявам се да е добре. Не съм я виждал май от миналата година… а и не изпитвам особенно желание До колкото знам е на изпити в Пловдив. Преди 2-3 дни ми звъня по работа, но иначе дори не се чуваме. Даже съм й изтрил номера… кофтито е, че го знам на изуст :/ Карай, ще го забравим… някой ден
Мисля, че в крайна сметка я преодолях… или по-скоро глупостите, които ми беше наговорила… поне се надявам… Е, много лесно ще разберем… като я видя някой ден
До преди да започна да пиша четох писмата ни… незнам, но все още събуждат приятни спомени… може би и винаги ще е така Дори картинката към статията е от едно от тях.
Иначе още е с новия си приятел, с който “уж” няма тръпка, “уж” няма нужда от мъж и пак “уж” не дава втори шанс. Ама то това май само за мене важи де… но да не изпадаме в подробности
Искрено се надявам, че е добре и няма проблеми. Така или иначе вече не е моя грижа както и да го погледне човек.

Много ми липсва един човек, който неволно нараних точно заради Петя. В последно време все за нея мисля и колкото повече мисля, толкова повече се съмнявам, че съм сгрешил в решението си. Както и да го погледне човек, да замениш една красива приказка за малко секс си е доста глупаво. Но времето не може да се върна, а и да можеше сигурно пак същото щях да направя, за да помогна на Петя.
Иска ми се този човек поне да мога да го видя и чуя как е. Надявам се и това да стане скоро

Е, за сега толкова… а… да… на 2 март ставам на 20 Не че очаквам нещо специално да се случи, но все пак….
Ако случайно пропусна да пиша за 14ти - приятно изкарване на всички влюбени и на другите, които не са влюбени, но ще празнуват деня на пияниците

“Някъде има някой, който мечтае за твоята усмивка и в твоето присъствие открива смисъла на живота си, така че когато си сам, помни това - някой, някъде мисли за теб.”

/* Обичам те, Вал */

До “приятелите”…

за същите, които ги нямаше когато бях сам. За тези които не бяха до мен, когато сърцето ми се раздираше от мъка, за тези които се подиграваха с чувствата ми, за тези, които ми се смееха, когато им помагах, за тези които ме унижаваха, когато страдах за тях… За същите!

Видяхте ме най-сетне унижен…

Видяхте ме най-сетне унижен,
предаден и разпънат, и напуснат…
И всички се отрекохте от мен,
припомняйки ми притчата с Исуса.
Вися сега на кръста и със жал
от него гледам вашта паплач мръсна.
И с устни питам: кой ме е предал,
не вярвайки, че утре ще възкръсна?
И с поглед питам: кой чрез мойта смърт
на Юда с ореола чер ще свети?
Трийсте зли сребърника с гняв лъщят
на всекиго един от вас в ръцете.
И всички, недочакали дори
и първите петли да се обадят,
сте ме посочили: “Върви и мри!”
…От вас разпънат, днес за вас пак страдам.
Измъчва ме ужасният въпрос:
зли, грешни, ваяни от мрака люде,
дали си заслужавате Христос,
след като спи у всичките ви Юда?
Простени да сте! Мога да заспя
спокоен над мътилката ви гъста.
На този свят е нужна и тълпа,
върху която да израсне кръста.

След толкоз дни черни и нощи…

След толкоз дни черни и нощи, до бяло
нагряти от мъка, която жежи,
аз идвам от ада - главня изгоряла,
запален вик, стенещ гняв: “Още съм жив!”
И още ме има! И още съм тука -
напук на душмани, на тъмни души,
на камък не джама - душата ми пукнал
със дупка несрастваща… Още съм жив!
Още по тази земя грешна щъкам
с товара си, който от мен по-тежи,
под който издъхвам, додето го мъкна,
но който с гласа ми пей: “Още съм жив!”
Не сте ме убили, нещастници празни!
Не сте ме сразили с одумки-лъжи!
Ще съществувам и ще ви лазя
по нервите тънки: “Още съм жив!”
Ще идвам в съня ви - вампир - да ви стряскам!
…Не дойда ли някоя нощ, онемял,
не ви ли събудя с юмрук (или с ласка!),
елате при мен със разплакани маски
да проверите дали съм умрял.

До “любимата”…

за същата… за тази която не ме разбра, за тази която не желаеше да ме разбере, за тази която бягаше, когато сърцето ми страдаше, за тази която не ме изслушваше, когато имах нужда, за тази която се подигра с чувствата ми… За същата!

Лъжа ли беше първата ни ласка…

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж - роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: “Вижте,
от туй е топло моето сърце!”
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора -
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил -
деца ли срещна - милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

Последното писмо

Ти ли ми отне топлината,
че е тъй студено днес у нас?
Няма с туй да станеш по-богата,
нито сиромах ще стана аз!…
А пък можеше ти толкоз леко
да ме стоплиш с двете си ръце!
Колко обич трябва на човека?
Колко сбира живото сърце?
Но аз имам мъка, дето пари,
лист неписан и безсънна нощ,
но аз имам вяра и другари -
те ми дават и крила и мощ!
И кога ми стане много тежко,
аз отново пак ще ги сбера -
ще им кажа всичко най-човешки,
те са свои - те ще разберат!
Ще повикам мъката си стара,
тя ще капне мълком на листа,
ще запаля със другар цигара…
Не, не съм самичък на света!
Имам радост, имам скърби тежки
и един огризан молив стар…
Да скърбиш е винаги човешко,
нечовешко - да си без другар!

Изтрих те с двойна гума от сърцето си…

Изтрих те с двойна гума от сърцето си
като ненужна правописна грешка.
Но скъса се хартията там, гдето ти
оставила бе нещо страшно тежко.
През дупката днес духа само вятърът.
Да, вятърът на зла обида духа.
О колко ли е скъсана душата ти,
изтрила толкоз образи! Тя, куха,
навярно зее накъде дълбоко в теб
( ако изобщо още съществува )!
Обидно е! И грозно и жестоко е
с такива думи с теб да се сбогуваме.
Със теб - мечтата, любовта, утехата,
която сам създадох в свойте нощи.
Но ти бе само на мечтата дрехата.
А със самата нея - нищо общо…
Изтрих те от душата си. Завинаги!
Но само теб - пародия на обич.
Оназ, Мечтата жива, неизстинала,
остава да върви пред мен. До гроба.

До себе си…

за същия… за този който беше неразбран, за този който ще остане неразбран, за този който преживя болката сам, за този който ще умре сам… За същият!

Когато си на дъното

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Всички по-горе цитирани стихове са писани от Дамян Дамянов. Един страхотен поет, по който бях запален от един нов човек в моя живот, за което й благодаря

Някои неща понякога ме карат да се замисля. Ето например един от любимите ми сайтове цитати.БГ ме хвърли в размисли с един от безбройните си цитати:

“В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.”

Джон Стайнбек

Дали наистина предпочитаме истината, когато тя е ужасна и няма да ни хареса. Аз харесвам истината. Мразя хората да ме лъжат, дори и да е за мое добро. Кой всъщност има право да решава кое е добро и кое зло за мен? Дали това право не си е само мое?
Седя и гледам хората как ме лъжат… от една страна ги разбирам - не искат да ме наранят… но от друга ми кофти за това, че не разбират факта, че като ме лъжат ме нараняват много повече. Лъжата е отрова, която се прокражда в обществото и го изяжда отвътре. Лъжата е нещото, което разделя хората, приятелите… Лъжата е всичко, което мразим и в същото време я използваме, като дори понякога си втълпяваме, че го правим за нечие добро. Но не съзнаваме, че тя всъщност взима частица от душата ни… че омърсява доброто, което правим…
Замислете се… дали наистина ви е харесало, когато сте излъгали… дори да сте го направили в името на нещо добро… дали това “добро” е наистина е “добро” щом е опетнено от сянката на лъжата

Ето още няколко хубави, които си заслужават да бъдат прочетени:

“Половината от нашите грешки в живота идват от чувства там, където сме длъжни да мислим и от мисли там, където трябва да чувстваме.” Джаки Колинс

“По-добре да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал.” Свети Августин

“Някои хора преминават набързо през живота ни. Други спират за миг и оставят диря в сърцата ни. После никога не можем да бъдем същите.”

“Приятел е този, за когото бих умрял. Любим е този, за когото живея.”

“Един съвет - пази се! Една молба - не се променяй! Едно желание - не ме забравай! Една лъжа - не те обичам! Една истина - липсваш ми!”

Сивото ми вещество в главата, което трудно може да се нарече мозък, бе раздвижено от една публикация в блога на неизвестна за мен жена. Радвам се, че все повече хора създават свои блогове, че се създава един вид независима общност. Една от хубавите страни на блоговете е, че показваш на света, че съществуваш. Лично аз не се оплаквам от посетители… има ги. Разбира се все още се опитвам да пиша колкото се може по-интересни неща, които да бъдат коментирани. Интересно е защо блогерите имат нужда от мнението на останалите… може би за да повдигат самочувствието си или просто, за да разберат, че не са сами в идеите си.

И така… замислих се какъв шибан живот водя:

1. Работа - взимам мизерни пари, които едва поемат разходите ми за цигари и квартира. Евентуално при добър късмет веднъж седмично може да отида да пия една бира… ако има с кого… С знанията си вместо да се занимавам с нещо смислено, бачкам в Интернет зала. Уж само замествам… само където това заместване скоро ще стане два месеца, а на мен започва да ми писва. Айде, за парите ще го преживея, но това, че няма личностно развитие изобщо не ме устройва. Започнах работа с идеята, че ще науча нещо ново, че ще имам базата за развитие… чушки. Поради несериозното отношение на някои хора седя по цял ден пред компютъра и се чудя каква нова простотия да измисля.

2. Личен живот - нема таквоз зивотно. Живея сам, пия сам, излизам сам… остава да започна и да си говоря сам. Имам приятелка с която се виждам веднъж седмично и която е мазохистично настроена към работата си… Не можем да отидем на море, не можем да отидем на плаж, не можем да отидем на балкан… дори на питник не можем да отидем. Мога веднъж седмично да я изведа някъде, но пък нямам финансовата възможност за това (виж т.1). Принципно си имам приятелка, дефакто… Въпреки, че работи на 100 метра от моята работа, все едно че имам връзка от с човек от другия край на България. Както и да е… все още се опитвам да свикна… интересно до кога
3. Семейство - блях. Един нормален няма. Изнесох се на квартира с идеята, че ще бъда колкото се може по-далеч от тях и че ще мога да бъда с човек когото харесвам и обичам. Като гледам на къде вървят нещата май пак ще се завърна “у дома”… или да отида при майка ми в Гърция. Като казах Гърция, та се сетих защо не исках да отида там - щях да съм сам в непозната страна с много пари, които нямаше да знам какво да правя. В крайна сметка се намирам сам в позната страна без никакви пари. Хубавото в случая е, че ще бера домати и чушки там, а ще идвам тук на морето да ги харча по тъпи к*рви и като всички селяци от района ще се правя на мъж.

4. Минало - нищо интересно, скучно, изпълнено само с мъка и разочорования. Вярно, че все още има много живот пред мен, но честно да ви кажа… не съм особенно оптимистично настроен…

5. Настояще - скапан, самотен и скучен живот. За какво повече може да мечтае човек. Навсякъде само кретени, които те занимават с глупостите си и гледат само как да те прецакат. Понякога ми се иска да зареждам, стрелям, зареждам, стрелям….

6. Бъдеще - както казах - никакъв оптимизъм в това отношение. Не го виждам! Вече се чудя каква причина за живот да си измисля, за да продължавам напред. Май съм използвал вече всички варианти… Бъдещето ми се състои в следващия ден… в най-добрия случай в следващата седмица. Вече дори не мечтая… или остарявам или до такава степен съм се сдухал, че дори мечтите ми се виждат смешни. Май е време да кацна на земята и да свикна с мисълта, че няма по-скапано нещо от живота

Един съвет: Самотата убива!!!
Една мисъл: Дали не е време да си взема отпуска и да отида да се пекна на плажчето (явно пак сам)