katsarov

За “приятелите”, курвите, и тъпите п*тки…

Петък вечер… никой не се обажда. Значи може по цяла седмица да ми звънят всичките тия “приятели”, да ми празправят колко съм им бил близък и т.н. и когато дойде петък да се кашират всичките. Има една дето ми се пише голяма приятелка… цяла седмица ми реве и ме ползва като кошче за душевни отпадаци… и като дойде петък ми казва - “Ами аз ще излизам с еди кой си…”… ми хубаво де какъв е проблема и аз да отида “Ама той ми е приятел и искам да се видим”… ебаси мамата… аз какво съм тогава бе… ае, бях вибратор, кошче за душевни отпадъци, кошче за нерви… к’во друго…. Иначе “Ама аз тебе много си те обичам, защото си ми приятел и винаги ме разбираш”… много лесно така.
Писна ми вече да ме търсят само когато им трябвам, и когато аз имам нужда всички да ми се кашират или да си измислят всевъзможни причини.
Утре пак… ще се обадят “Айде на кафе, да видиш какво имам да ти разправям”… и к’во… ще седя най-малко час в заведение и ще слушам неща, които по принцип не само, че не са моя работа ами и не ме засягат дори косвено. Като решиш да им кажеш нещо, че те експлоатират и т.н. ти казват колко си гаден и как не ти пукало, как си ги наранил и т.н. Мене пита ли ме някой какво ми е, докато те ходят по разни купони и т.н. където уж всичките са ми “приятели”…. аман вече от такива “приятели”… ако това ви означава приятелството… да ви пикам на приятелството!

Comments RSS TrackBack Identifier URI