Служебната кола кокали няма.
Това го научих не от кого да е, а точно от един колега, докато ме връщаше от поредната командировка. Оказа се, че е бил прав. Интересно защо когато други трошат аз обирам пешкира. Ето какво се случи на практика:
… изкарал съм си аз нощната и се пребирам в 8 и нещо сутринта, за да му ударя един хубав сън. Лягам си и заспивам като пич. По едно време… някъде около 10 часа ми се обажда шефа с не особенно културен тон започва да ме разпитва на кого съм давал вечерта ключове за една от служебните коли. Аз естествено му отговарям, че на никого нищо не съм давал, все пак на кого му е притрябвала една от колите в 3 часа през ноща. При което ми се заявява, че щял да ми се обади по-късно да съм отишъл до полицията, за да съм обяснил какво е станало. Това принципно би ме притеснило, но не и когато ми се спи толкова. Просто си затворих телефона и легнах отново. След около двайсетина минути отново ми се звъни и с малко по-мек тон ме пита за колко време мога да отида в залата, за да съм обяснявал. Пътя ми до залата с обличането и т.н. е не повече от 10мин, ама много мразя някой да ме буди за глупости. Отивам аз в залата и виждам въпросната кола с блъсната задница и спукана гума и започвам да включвам за какво става въпрос. Някой вечерта е взел ключовете и е ходил някъде, при което явно в пияно състояние я е блъснал и впоследствие отново върнал. Половината фирма се беше събрала и умуваше кой може да е. Обасних аз на шефа, кой от колегите е бил в залата, по кое време и всичко от до, както и това, че не съм давал на никого ключове и незнам някой да е взимал. Имаше различни идеи - от това, че съм прикривал някого до това да ме води в полицията да пиша обяснения. Както казах - сутрин съм уникално спокоен човек. И половината армия да дойде да ме арестува няма да ми направи впечатление. Както и да е… в крайна сметка се разминах само с няколко реда писмен вид на това, че незнам нищо и че нищо не съм видял.
Реших, че така или иначе съм буден, ами поне да отида да пия едно кафе. Обадих се на един приятел, пихме кафе и се връщам. Естествено в нашия мил град нищо не може да остане скрито и за по-малко от час вече “престъпникът” беше изобличен. Един от колегите, взел ключовете без да го видя и изчезнал с колата на дискотека, там се напили и на връщане се блъснали съвсем небрежно в кофа за боклук и няколко дерека.
По принцип когато сядам да играя на някой компютър, сядам на този на който мога да гледам сървъра, но когато някой колега седне не го гледам в ръцете какво прави. Все пак малко или много трябва да си имаме доверие.
Резултата от цялата работа - според шефа съм виновен, че съм го бил прикривал, и пак според шефа съм виновен, че не съм го видял. Логиката според мен е желязна. Всички оператори са наказани да не играят по време на смяна, аз отново съм виновен за всичко. Чак е учудващо, че не ме накараха аз да платя щетите. Както и да е… отиде ми повишението, заради неспособността на някои хора да се контролират.
Все по-често започвам да се замислям да си подам молбата за напускане и да отида на място където ще оценят способностите ми.
септември 23rd, 2006 at 13:47
Niki, to edno e qsno- kadeto i da otide6, raboti6 li za nqkogo, vse ti 6te si vinoven.
Nali znae6:
Pravilo 1- 6efa e vinagi prav !
Pravilo 2- 6efa e absolutno vinagi prav !
Pravilo 3- 6efa nikoga ne gre6i !
i t.n.
Taka 4e ne si go slagai tolkova na sarce…
Priemi 4e ne6tata prosto stoqt taka i ako iska6 da gi promeni6 prosto trqbva da si si sam boss
септември 28th, 2006 at 02:37
hi4 ne sam naqsno ama Llewella nqma6e li zala
da te vzeme za rabotnik tq ;]
6to se otnasq do 6efa —-> da si gleda rabotata ;]
октомври 7th, 2006 at 18:47
Xax se interesni raoti ti se sluchvat
октомври 23rd, 2006 at 20:05
ponqkoga go sajalqvam gorkiq