katsarov – Web Development

Настроение: Нервно, Сдухано

Сивото ми вещество в главата, което трудно може да се нарече мозък, бе раздвижено от една публикация в блога на неизвестна за мен жена. Радвам се, че все повече хора създават свои блогове, че се създава един вид независима общност. Една от хубавите страни на блоговете е, че показваш на света, че съществуваш. Лично аз не се оплаквам от посетители… има ги. Разбира се все още се опитвам да пиша колкото се може по-интересни неща, които да бъдат коментирани. Интересно е защо блогерите имат нужда от мнението на останалите… може би за да повдигат самочувствието си или просто, за да разберат, че не са сами в идеите си.

И така… замислих се какъв шибан живот водя:

1. Работа – взимам мизерни пари, които едва поемат разходите ми за цигари и квартира. Евентуално при добър късмет веднъж седмично може да отида да пия една бира… ако има с кого… С знанията си вместо да се занимавам с нещо смислено, бачкам в Интернет зала. Уж само замествам… само където това заместване скоро ще стане два месеца, а на мен започва да ми писва. Айде, за парите ще го преживея, но това, че няма личностно развитие изобщо не ме устройва. Започнах работа с идеята, че ще науча нещо ново, че ще имам базата за развитие… чушки. Поради несериозното отношение на някои хора седя по цял ден пред компютъра и се чудя каква нова простотия да измисля.

2. Личен живот – нема таквоз зивотно. Живея сам, пия сам, излизам сам… остава да започна и да си говоря сам. Имам приятелка с която се виждам веднъж седмично и която е мазохистично настроена към работата си… Не можем да отидем на море, не можем да отидем на плаж, не можем да отидем на балкан… дори на питник не можем да отидем. Мога веднъж седмично да я изведа някъде, но пък нямам финансовата възможност за това (виж т.1). Принципно си имам приятелка, дефакто… Въпреки, че работи на 100 метра от моята работа, все едно че имам връзка от с човек от другия край на България. Както и да е… все още се опитвам да свикна… интересно до кога

3. Семейство – блях. Един нормален няма. Изнесох се на квартира с идеята, че ще бъда колкото се може по-далеч от тях и че ще мога да бъда с човек когото харесвам и обичам. Като гледам на къде вървят нещата май пак ще се завърна „у дома“… или да отида при майка ми в Гърция. Като казах Гърция, та се сетих защо не исках да отида там – щях да съм сам в непозната страна с много пари, които нямаше да знам какво да правя. В крайна сметка се намирам сам в позната страна без никакви пари. Хубавото в случая е, че ще бера домати и чушки там, а ще идвам тук на морето да ги харча по тъпи к*рви и като всички селяци от района ще се правя на мъж.

4. Минало – нищо интересно, скучно, изпълнено само с мъка и разочорования. Вярно, че все още има много живот пред мен, но честно да ви кажа… не съм особенно оптимистично настроен…

5. Настояще – скапан, самотен и скучен живот. За какво повече може да мечтае човек. Навсякъде само кретени, които те занимават с глупостите си и гледат само как да те прецакат. Понякога ми се иска да зареждам, стрелям, зареждам, стрелям….

6. Бъдеще – както казах – никакъв оптимизъм в това отношение. Не го виждам! Вече се чудя каква причина за живот да си измисля, за да продължавам напред. Май съм използвал вече всички варианти… Бъдещето ми се състои в следващия ден… в най-добрия случай в следващата седмица. Вече дори не мечтая… или остарявам или до такава степен съм се сдухал, че дори мечтите ми се виждат смешни. Май е време да кацна на земята и да свикна с мисълта, че няма по-скапано нещо от живота

Един съвет: Самотата убива!!!
Една мисъл: Дали не е време да си взема отпуска и да отида да се пекна на плажчето (явно пак сам)