katsarov

И така… след дълго мълчание намерих сили отново да пиша. Извинявам се, че отново е на лична тема, но ми се искаше така за последно да драсна някой ред за това прекрасно момиче. Честно казано не ми се иска да е за последно, но за съжаление ще се наложи.

Та така - Петя скъса с мен. Причината за мен е неизвестна, а нейните приятелки никога не биха ми казали. Според нея - не иска да бъде с никой в момента. Предполагам, това е лекия начин за “Не искам да бъда с теб”. И все пак уважавам решението й и смятам, че има достатъчно добра причина, за да го направи. Не съм принц, не ме бива в леглото особенно… причини много. Просто понякога ми се иска някой да бъде не с мен въпреки всичките ми недостатъци. Е… какво пък… за всеки влак си имало пътници… а как ми се искаше това да беше Петя. Лошото е че все още ми се иска това да е тя… в смисъл… въпреки всичко продължавам да изпитвам чувства към нея. Незнам… сигурно е нормално… но тя е човекът на когото казах неща, които не съм казвал на никого до сега и ми е малко странно как се развиха нещата…
Може би, ако поне за миг можеше да усети какво изпитвам към нея… ако поне за миг се види през очите ми. Е, не може Според всичките ми приятели аз съм идиот, за това че се надявам да си промени мнението. Ми идиот съм… ако имаше поне мъничка надежда да си промени решението. Не искам да губя и тази надежда, но май ще се наложи. Виждам я как се усмихва… ходи по купони, среща се с приятели. Неща, които не правеше докато бяхме заедно. Може би аз съм причината… твърде скучен или нещо подобно.
А как само ми се иска да я прегърна и да й кажа да опитаме отново… Не мога… не мога да и причиня това. Уважавам решението й… дори ако от това ще ме боли. Искам само да бъде щастлива и бъде с човека когото обича. Вярно - исках това да съм аз, исках да й дам всичко… и вярвах, че мога да й го дам. Явно не е било достатъчно или може би просто не съм правилният човек. И в двата случая - фактът си е факт - тя не желае да бъде с мен. Толкова просто и обикновенно нещо и все пак ми е толкова трудно да го приема.

Откакто ми каза, че не иска да бъде повече с мен си спомних всички ни хубави моменти заедно. Пейката на паметника, където се целунахме за първи път и където уличните лампи отказваха да светят около нас; докато я гледах как тича да събира глупави треви, за да си прави букет; всяка сутрин, когато спахме заедно я гледах… имаше нещо невинно в погледа й… нещо, което ми действаше страшно успокоително… нещо, което ме караше да забравя всичко останало; когато ходихме на кино - хехе, научи ме да ходя на кино; когато седяхме на онзи студен камък до тяхната къща и спирах с тялото си студеният вятър; всеки път, когато ме прегръщаше - вярвах, че на този човек мога винаги да се облегна.

Казват “Не всичко е такова каквото изглежда”. Прави са… нещата се променят, хората също. Просто надеждата… надеждата… ах тази надежда… въпреки, че знам, аз все още се надявам… надявам се, че един ден ще дойде и ще каже “Извинявай, искам да опитаме отново”. Тя е твърдо момиче и не може да прави такива неща, но мечтите са безплатни, нали Аз не съм, но я уважавам и затова не искам да я притеснявам повече. Нека намери човек когото да обича. Искрено се надявам този човек също да я обича, поне колкото мен. Тогава вярвам, че ще бъде щастлива
Е, ми това е… вярвам, че направих всичко, което бе по силите ми. Решението си е нейно. Исках да се боря, но в същото време не исках да я нараня. В крайна сметка разбрах, че е безмислено. Винаги съм искал само щастие за нея и продължавам да го искам
Обичам те, хлапе… обичах те и преди да те срещна и ще те обичам и след това. Надявам се помниш - “Въпреки всичко…” {}

Все още няма коментари.

Comments RSS TrackBack Identifier URI