Мисля си разни неща в последно време… мисля си за едно момиче… поредния случай в който ще гледам от страни и ще се усмихвам тъпо. Ако позволите да са самоанализирам… интересен е факта, че харесвам момичета с които е най-малко вероятно да бъда. Сякаш ми доставя удоволствие да се самонаказвам. Но има и нещо друго… желанието да чакаш утрешния ден… възможността да я видиш… да се усмихне и да те накара да се почувстваш по-добре. Не веднъж съм казвал колко е важно човек да има стимул в живота… причина или както искате го наричайте, за да живее, да се усмихва, да мечтае. Ето - дори в момента си мисля за това как ще я видя отново… или дори само да си пишем в нет-а.
Това май спокойно може да мине за хоби… интригата… тръпката… все хубави неща към които явно съм крайно пристрастен.
Естествено от цялата история не липсват и препятствия - твърде много хора разбраха за тези ми… ммм… чувства и това започва да става притеснително. Най-вече заради нейния приятел… ахъм… мдаа… Всъщност не съм сигурен, че са още заедно, но приемам че са щом не съм чул друго 
Дано ми мине скоро… че ще взема да я поканя да излезнем (ако измисля къде да я заведа)… недай си боже да се съгласи… и съм с двата крака вътрешно 
- None Found
Все още няма коментари.
Comments RSS TrackBack Identifier URI
Вашият коментар
3 Коментари