katsarov

Ей, и аз най-накрая да си имам телефон с камера и всички екстри. Сега спокойно мога да снимам всякакви хубави и лоши неща из нашето мило, родно селци…. ъъ, така де - градче
Вчера събота - всичкото кифла на разходка… в общи линии нищо интересно не може да ти хване окото… все едни такива с огромни очила… не можеш различиш хубавото от лошото - тъкмо си харесаш някое момиче… то реши да си свали очилата… недай си боже да каже нещо. То пък какво ли ще каже де… “Аз съм златното крокодилче, почерпи ме и ще ти изпълня три желания”.

И като заговорих за крокодили…
Към борбата с вредителите се включи и милата ми сестричка, барабар с нейния убавец. За мое щастие не се бяха разлигавили както обикновенно, та ми се размина срама. Даже да си призная се държаха доста културно.

По пътя към водопада човек може да срещне много неща - женени, не женени, разведени, с деца, без деца, с семейството, с любовници (или просто приятели) и не на последно място крокодили. Ей! Това карловския крокодил страшна порода. Има няколко основни признака: 1. Не особенно добре изглеждащ; 2. Обикновенно по някаква странна мода - видяна в Пловдив и впоследствие грешно разбрана. Като цяло много са малко момичетата и момчетата със собствен начин на обличане. Останалите са като излезнали от копирна машина - отишла едната кифла в градо, видяла какво носят и айде в Карлово… от там на бар и като я види целия град и се чудят коя от коя да копира. И който не копира от нея - “селянка” “мърла” “задръстенячка” и т.н.
А пък как са ми противни тия дънки в ботушките… ле-ле… полудявам! Незнам защо, но това и клинове тип “три четвърти”, “седем осми” и всякакви такива полувенчати работи ми действат много зле.

Та разходихме си се ние, а аз реших да щракна няколко снимчици с новото телефонче… бе не прави перфектни снимки, но какво ли друго бих могъл да очаквам от телефон. В общи линии съм доволен от него като цяло… може би само видео файловете ми излизат много зле като ги прехвърля на компютъра, но предполагам, че и аз може да бъркам някъде…
И като заговорих за телефона та се сетих, че цяла нощ тършувам за разни игри, програми, музички, картинки и всичко, което успея да подкарам. Може би най-хубавия сайт беше Mobiles Mania (и всичко е безплатно)

Случи ми се нещо доста интересно въпреки, че не мога да го опиша какво е… Загледах се в майките с количките и сякаш погледнах на тях по по-различен начин. Обзе ме може би чувство на бащинство… или нещо подобно… Че в последно време ми хлопа дъската, хлопа ми… ама чак пък толкова. Преди повече се заглеждах по младите майки или по-точно по тяхните “Д”-та… а сега… гледах децата и ми ставаше едно такова хубаво… Скоро не съм ходил на психоаналитик… май е време да видя какво прави

Винаги съм бил “за” по отношние на младите семейства… ама аз да се обвържа ми се струва също толкова невъзможно колкото и да се измъкна от този смотан град. Честно казано в последно време доста често си мисля за такива неща, но за тези неща се искат двама души, а на мен втория човек ми липсва все още Или по-скоро е твърде далеч… ох, и аз незнам… замечтах се за неща с някого, когото мога да виждам едва веднъж на два месеца и то ако имам късмет. Тикам си се в едни чужд живот без да се замислям дали имам право да съм там. Но пък всичко е толкова хубаво… че дори би могло след някой и друг месец да стане и по-добре Ах! Мечтии….

Ето още малко снимки от разходката:

Мноо се харесвам

А това е иначе толкова хубавият ни център:

Вярвам, че е излишно да споменавам колко неудобно, грозно и крайно тъпо ми се вижда.

В общи линии планът за промяна на центъра ни не е ясен, но е ясна идеята - да се гушнат паричките. Като сложат надценка за всяко нещо с 100% и става една… ум да ти зайде. Знам само, че по план ремонта трябва да е завършен за празника на розата… но имам странното усещане, че ще си останем с дупките поне до септември. Ще почакаме и ще видим какво ще стане

Comments RSS TrackBack Identifier URI

Name (задължително)

Mail (will not be published) (задължително)

Website

Абонирай ме за нови коментари по темата