Едно недовършено писмо…
Едно писмо, което така и не довърших… в крайна сметка реших, че не трябва да го изпращам… и което изпратих без да искам. Вече няма смисъл да седи с Private статус. За щастие е само това 
имах нужда от малко нежност и внимание… да усетя, че не съм един многото… част от инвентара… Имам чувството, че запълвам нечие време. А самотата бавно ме изяжда от вътре… и не виждам края.Това, че съм мъж (дали?) не означава, че не изпитвам чувства, че нямам нужда от внимание и нежност. Понякога едно докосване, един поглед, един жест, една усмивка могат да дадат на човек повече от хиляди думи.
Може би съм твърде чувствителен, може би съм твърде скучен, може би не заслужавам внимание и разбиране… Всичко, което получавам е сякаш изпросено…