Едно стихотворение без заглавие…
Когато очите плачат, сърцето го боли
то за теб си спомня, спомня си и
песента на раздялата която ти му пя.
Това беше нашата песен, песента на любовта.
Сега е късно да се съберем,
сега е краят на любовта.
Ти за мен бе всичко,
ти за мен беше свят изпълнен с мечти.
Сега си просто непознат,
сега те подминавам без дори : “Здравей!”
Това може би боли, но ти не помисли преди,
че с измамата идва и краят на щастието
което споделяхме в радостни и тъжни дни.
Не искам да се разделим, не искам да страдаме от това,
но ти сам си избра самотата да бъдеш сам.
Когато очите плачат, сърцето го боли,
боли го да си спомни това което ти причини,
боли го да си спомни всичко което преживя
заедно с теб.
Сбогом, сбогом мили мой и бъди щастлив,
щастлив с другата любов след мен
и нека тя ти донесе повече радост от мен,
да бъдете щастливи както с мен не можа.
Сбогом, сбогом, сбогом, любими мой.
02.01.2006г.
Това стихотворение е на една млада авторка на име Илияна Мечкова, която ми писа преди няколко дни на електронната поща и го сподели с мен. Незнам защо, но много ми допадна като съдържание и реших да го споделя с вас (естествено с нейно разрешение) и се надявам, че ще ви хареса 
А за Илияна… мога да кажа, че е много хубаво момиче и вярвам, че един ден ще срещне истинската любов… Както и всички ние (надявам се 
)