katsarov – Web Development

… да започнем със създателят на каузата…
”След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях – не! Пишат се плътно до предната дума.” (цитат: UniBG Forums)

Аз ли съм крив… светът ли… к’во стана… една тема за блога не мога да си харесам… NewAge 1.0 май най-много отговаря на изискванията ми: два десни сайдбара, скромна шапка, свестен фон отговарящ на текста… вообще идеално… само трябва да се добавят рекламките, аватарите, превода и най-важното – поправка на html-а… под IE няма проблеми, но под Firefox има доста разминавания и е крайно неприятно. Като цяло – 6+

Тази вечер трябваше да драсна няколко реда от новия разказ… е направих го… макар и наистина едва няколко… не успях да продължа… в главата ми бе едно име… едно лице… една усмивка… едно усещане, което тези неща предизвикваха у мен. Опитах се да гледам последната част на Матрицата… почти нищо не разбрах… все витаех… някъде там… там където всички красиви неща се събират на едно място. Понякога човек седи и мечтае заради усещането, което получава през това време… за това което стопля сърцето му. След това леко се натъжава, защото мечтата му никога няма да се сбъдне, защото ще си остане само мечта… маха небрежно с ръка и продължава напред. От време на време се връща, поглежда, усмихва се и отново поема своя път. Но… на къде?… защо?… с кого?
Човек живее заради чувствата си и пак заради същите умира… понякога е имало смисъл, понякога не… понякога си доволен друг път съжаляваш. Човек сам избира пътя си колкото и да е грешен. Винаги съм смятал, че не бива да съжалявам за избор който сам съм направил, било то и грешен.

Незнам дали съм ви казвал, но човек никога не губи. Дори в най-лошото можем да извлечем полза. Не казвам, че тази полза ще ни задоволи, но е много по-добре от загубата

Всъщност нямам си и на представа какви глупости бръщолевя. Чувствам се добре… дори бих казал прекрасно. И всичко заради усмивката за която писах в началото. Незнам дали нещата вървят добре… честно казано не виждам план или пътека по която да вървя… не си и поставям цел. Постоянно си повтарям „Каквото стане“… мисля си „Защо трябва да мисля с години напред, когато незнам какво ще стане утре“… ако искам нещо то е довечера да седна пред компютъра, да си пусна скайп и тя да е там… да изслуша всичките ми глупости (бтв… много интересно… все още не ме е блокирала).
Дори имам нещо да се похваля – снощи успях да измъкна, макар и несигурно, „Да“ на предложението ми за разходка. Естествено с едно мъничко „ако“… ако се оправи времето. Разбира се… нали си ме познавате… какъвто съм карък… най-вероятно ще настъпи ледников период, слънцето ще се скрие за 50 години и ще ме удари метеорит (при добър късмет)… Но човек живее за надеждата… а на мен това ми стига да се почувствам готино поне още един ден.

А да… нямам търпение да отворят плажа… ако не друго то поне тогава да се оправи времето та да отида да си намокря дупето… В крайна сметка какво му трябва на човек… една студена бира…

Ахам… мда… и забравих да спомена какъв съм идиот… снощи вместо да честитя именния ден на едно момиче, аз й говоря глупости… ама глупости… сега ме е срам… ама е късно.

И все пак… Ели, честит имен ден! Да си жива и здрава, да се усмихваш повече (знаеш защо) и слушай сърцето си Моя подарък ще позакъснее малко… ако карам така по 3-4 реда на ден… тъкмо за 30 годишнината ще ти го подаря с твърди корици и илюстрации
Шегувам се… ще се възползвам от временното ми добро настроение и ще го напиша

Честит имен ден и на всички останали Еленки, Костадиновци & etc. Не ви обичам толкова, но не бих отказал един бонбон… или една бутилкa

Бе, само на мене ли ми прави впечатление или в блога ми влизат основни жени …. не че е неприятно… напротив… ама… малко ми е странно Май трябва малко да понамаля лигавите историйки и да взема да опитам да напиша нещо по-смислено

Спомням си като започнах с първия си блог, основната идея беше да пиша ревюта на сайтове, игри, програми… и някъде между всичко това да си пиша й по някоя и друга идейка… в крайна сметка нямах време за тестове и други такива и блогчето се превърна в латино-американски сериал… Кой знае… някой ден може и аз да почна да пиша сериозно… Мама ми казваше, че като малък първото нещо което съм хванал било листа и химикала… мислила, че ще стана много учен… ама а де, късмет… пиша глупости …. жалко че е нямало клавиатури по онова време