katsarov – Web Development

„Мара” ти рекох в скайпа,
а ти ми отговори „Здравей”.
Сърцето ми трепна внезапно
и усетих, че ми се живей.

А ти усмихваше се само,
сякаш без значение беше това,
че от пръв поглед на косите ти черни
сърцето ми убийствено спря.

Радост обзе ме внезапно
и исках бързо да съм твой,
романтика напира в мене опасно
сякаш поет съм, а не смешен герой.

И искам със теб да се срещна,
но не в чудовищна виртуална среда,
а някъде където мога да докосна,
красивата ти, черна коса.

Язе съм селянин зная,
от цивилизация далече живял
може да не съм син на джедая,
но от любов по теб съм оглупял.

На тебе този първи стих посвещавам,
макар може би последен да е той,
и силно в сърцето се надявам
съобщения да ми пращаш безброй.

А ти за мен недей се притеснява
по рождение ненормален съм бил,
но чатът ни няма да остане в архива,
а ще бъде запомнен в споменът мил.

Лежа си в леглото аз,
клавиатурата прегърнал,
в монитора се взирам тъпо
и разбирам, че теб влече те друго.

Може би добре ти е така
да се наслаждаваш на свойта самота.
Но аз така не мога разбери,
профила ти аз да гледам
и да не ме боли.

Че твойта снимка щом видях
веднага осъзнах
туй рогато дет ни запозна
трябва с бира да почерпя на часа.

Разбирам те напълно,
нова болка да си навлечеш не е разумно,
но дай ми шанс поне
да ти покажа, че компютърът ми с бъгове не е.

Нежен съм и съм романтик,
пия бира, водка, уиски,
но съвсем не съм алкохолик
а, да, и не харесвам разни модни мис-ки.

Обещавам да ти чистя, готвя и пера,
дрехите ти да прибирам от простора,
подаръци и цветя да ти купувам,
че на жената туй й харесва все по-често чувам.

Вярно е – не съм идеален,
но кой ли е в този свят комерсиален -
всеки гледа нова бройка в тефтера да запише,
но сърцето ми от това едва ли ще пропише.

Втори стих ти пиша вече
на тебе мое сладко, цвете
май и той ще си остане в уорд-а
че вече обзема ме абсурда.

Когато очите плачат, сърцето го боли
то за теб си спомня, спомня си и
песента на раздялата която ти му пя.
Това беше нашата песен, песента на любовта.
Сега е късно да се съберем,
сега е краят на любовта.
Ти за мен бе всичко,
ти за мен беше свят изпълнен с мечти.
Сега си просто непознат,
сега те подминавам без дори : „Здравей!“
Това може би боли, но ти не помисли преди,
че с измамата идва и краят на щастието
което споделяхме в радостни и тъжни дни.
Не искам да се разделим, не искам да страдаме от това,
но ти сам си избра самотата да бъдеш сам.
Когато очите плачат, сърцето го боли,
боли го да си спомни това което ти причини,
боли го да си спомни всичко което преживя
заедно с теб.
Сбогом, сбогом мили мой и бъди щастлив,
щастлив с другата любов след мен
и нека тя ти донесе повече радост от мен,
да бъдете щастливи както с мен не можа.
Сбогом, сбогом, сбогом, любими мой.
02.01.2006г.

Това стихотворение е на една млада авторка на име Илияна Мечкова, която ми писа преди няколко дни на електронната поща и го сподели с мен. Незнам защо, но много ми допадна като съдържание и реших да го споделя с вас (естествено с нейно разрешение) и се надявам, че ще ви хареса

А за Илияна… мога да кажа, че е много хубаво момиче и вярвам, че един ден ще срещне истинската любов… Както и всички ние (надявам се )

Внизапну са улибих бизнадежну,
пък ТЯ ма утминава кату пън
и на майтап ни ще да ма пугледни,
биля утбягва ма кат таласъм.

И гачи пак ши драща пу върбити
либовни убиснения с пирон…
Тъй тресна ма либоф мижду ругити,
ъъъ... мижду ушити де, пардон.

Аф, моя обич най-най-най-пуследна,
чи уттури ги мола ти са тес учи
и пугледни ма…ТЪЙ ши та пугледна
три деня сетне свят шти са върти!

ла ма виш у сЪлзи кък въздашам,
либовни стихуви зафанах да твура…
Либофт е туй! Ши зема да заслабна
ут тъс нищастна платуническа мичта!

Има ли смисъл със собствени думи да казвам неща, написани преди толкова години. За „приятелите“ и за „любими“…

Продължи към пълния текст »