Странна година беше 2009… От една страна кризата и липсата на работа, от друга фирмите, които направо се подиграват с работниците си (ще стане дума по-долу и за това) и от трета мрънкаща приятелка, която е с тебе защото евентуално си й билетче за градо…
Лежа си в леглото аз,
клавиатурата прегърнал,
в монитора се взирам тъпо
и разбирам, че теб влече те друго.
Може би добре ти е така
да се наслаждаваш на свойта самота.
Но аз така не мога разбери,
профила ти аз да гледам
и да не ме боли.
Че твойта снимка щом видях
веднага осъзнах
туй рогато дет ни запозна
трябва с бира да почерпя на часа.
Разбирам те напълно,
нова болка да си навлечеш не е разумно,
но дай ми шанс поне
да ти покажа, че компютърът ми с бъгове не е.
Нежен съм и съм романтик,
пия бира, водка, уиски,
но съвсем не съм алкохолик
а, да, и не харесвам разни модни мис-ки.
Обещавам да ти чистя, готвя и пера,
дрехите ти да прибирам от простора,
подаръци и цветя да ти купувам,
че на жената туй й харесва все по-често чувам.
Вярно е – не съм идеален,
но кой ли е в този свят комерсиален -
всеки гледа нова бройка в тефтера да запише,
но сърцето ми от това едва ли ще пропише.
Втори стих ти пиша вече
на тебе мое сладко, цвете
май и той ще си остане в уорд-а
че вече обзема ме абсурда.
Автор: Бистра Величкова @ e-vestnik.bg
Ето един материал, който доста нагледно показва каква е разликата между американското и българското образование.
Цялата статия можете да намерите на http://e-vestnik.bg/2722
„Анита Стефанова е ученичка в 12-и клас. От 2 години живее с родителите си и учи в САЩ, в градчето Ег Харбър край Атлантик Сити. Тази година ще е абитуриентка и ще кандидатства в колеж. Ходи всеки ден на училище и е доволна от това, което й предлага образователната система там. Преди това е учила в столично училище. Когато отишла в Америка, разбрала, че „между българското и американското училище няма нищо общо. Тук всичко е като по филмите. На ръгби мачовете танцуват мажоретки, оркестър свири в паузата на мача, от вкъщи те взима един от онези жълти автобуси.”
Анита учи в „Еgg Harbor Township High School”, държавно училище (public school), където обучението е безплатно. То е едно от елитните в района.
Ето как Анита сравнява американското училището с българското:
Сутрин ставам, взимам рейса, който е само за ученици, и отивам на училище. Училището отваря в 7,34 часа. Ако закъснееш оставаш на “дитеншън” (б. а. – detention – задържане, арест), задържат те след училище.“
Цитата е от оригиналната статия в e-vestnik.bg
От доста време се каня да напиша една статия по въпроса как се работи с българи и колко ужасно може да е това. Да си freelancer не е чак толкова колкото изглежда на пръв поглед – вярно, работиш когато си поискаш, нямаш началници, които да те юркат и още куп други хубави неща.
