katsarov – Web Development

Затворихме заведението в което работеше и се отправихме към новия й дом. Малка стаичка на около 500м от центъра. Наскоро се беше нанесла там, далеч от бившия си приятел. Всичко с него бе приключило и бе време да даде шанс на една нова връзка, която за добро или за лошо щеше да я промени завинаги. Пътят ни минаваше през паметникът на Левски. Приятно място. Осветлението, което наскоро бе сложено му придаваше много романтичен вид. Решихме да останем на някоя пейка за по една цигара и да си поговорим. Въпреки, че прекарвах цялото си свободно време с нея, сякаш не ми беше достатъчно, а исках още и още…
Започнахме да си говорим за всевъзможни неща, смеехме се на премигващите улични лампи около нас и се шегувахме, че това от желанието да бъдем заедно. Тогава наистина го вярвах… колкото и налудничаво да звучи.
Беше началото на април и студът по това време на ноща все още се усещаше наоколо. Прегърнах я нежно и се доближих до нея, за да я топля с тялото си. Усетих как леко потръпна и се сгуши в мен… Исках да я целуна… да усетя устните й, но нямах смелоста да го направя… страхувах се, че още не е готова… страхувах се, че аз не съм готов. Продължихме да си говорим. Харесваше ми да я слушам, да чувствам че може да ми се довери. Мислех си „Това е нашата вечер“… и наистина беше така…
В един миг гласът й утихна… обърнах се към нея с въпросителен поглед и срещнах нейния… изпълнен с желание и нежност. Усмихна се и каза „Знаеш ли как се целуват гномчетата?“ – „Не“… Приближи се и потърка носа си в моя. Засмях се. Този малък детински жест ми се стори страхотно сладък. Тогава разбрах какво най-много харесвах в нея – нейната невинност с тази усмивка на дете и поглед търсещ нежност и внимание… Попитах я „А как се целуват всички останали?“. Приближи се отново, но този път допря устните си до моите… усетих топлината им и за един миг забравих за всичко останало… исках само да бъда с нея. Бях готов да й се отдам напълно дори и от това да зависеше живота ми. За един кратък миг ме бе омагьосала с невиността си и ми бе дарила щастието да бъда с някого. Притиснах я до себе си… не исках да я пусна, за да не я изгубя…
Погледнах часовника… беше станало „утре“ и беше време да се пребираме, за да се наспим за поредния скучен работен ден. Стигнахме до ъгъла на улицата където живееше. Прегърнах я отново… почувствах устните й за лека нощ. Не исках да си тръгвам… исках да остана при нея… да я целувам цяла нощ… да й дам всичката нежност, която се бе събрала в мен. Но и двамата знаехме, че е рано и е нужно време.

Една последна целувка и поех по обратния път за вкъщи. Там ме чакаше самотното легло и безсънна нощ в мисли за едно прекрасно момиче, което тази нощ ми бе дарило най-нежната си целувка. И макар да бе за кратко, бях сигурен че тя няма да е единствената, че ще има още и всяка ще бъде по-прекрасна от предишната…