katsarov – Web Development

… Събудих се след поредната следобедна дрямка… дали не ме събудиха Подяволите, тия хлапета няма да се научат, че не трябва да се крещи пред стаята на администратор, след тежка вечер в писане на сорсове … Запътих се към банята с едничката мисъл да измия това странно усещане за мръсотия по тялото си… Мокро… мдам, днес е понеделник… денят в който не се къпя… не защото не искам, а защото вуйчо ми си го е харесал. Лично негов проблем (понякога и мой). Добре де, ще го преживея… поне мога да си измия лицето, дано поне това ме събуди малко. С бавна крачка, псувайки на ум хлапетата пред входа излизам… Бе тия майки нямат ли си!… Имам чувството, че ще се разпадна някъде по пътя и една дозина часовникари ще ме джагъркат от асфалта… Къде по дяволите отивам..? А да, в кафето… нормално… кой къде се в кафето… Какво толкова му бяхме харесали на тази „Симона“… всъщност май стана случайно… все пак е хубаво от време на време да сменяме обстановката. Така или иначе ми беше най-близо, пък и цените не включваха 90% от заплатата на персонала. Е, поне сервитьорките бяха симпатични… или поне повечето. За съжаление всичките си имаха приятели… кой от кой по смотани…

Пролет, слънце, разгонени жени… все неща заради които обичам това време на годината. Хората се радваха на сънцето насядали по масичките отпред… замислих се… не, няма да преживея този пек, очите са ми твърде чувствителни на дневна светлина. Пък и моите хора бяха вътре… моите хора… единия има две висши… иначе е много готин човек. Сервитьорката дойде… ех, и на мен днес да ми се случи да видя един хубав човек… въпреки работата усмивката й винаги беше истинска и красива. Странно, но последните няколко дни се държи много приятелски с мен… дори твърде приятелски, имайки впредвид факта, че си има сериозен приятел… „сериозен“ ли казах … кой знае какъв е фишек и той… бях чул някои не много добри неща за него и отношението му към нея, но винаги съм смятал, че за любовта граници няма. Щом иска нека бъде с него, проблема си е лично нейн… мога само да й дам най-хубавата си усмивка по това време на деня… е, поне опитах. Рядко имах възможност да си поговоря с нея, жалко – наистина е приятен събеседник. Всъщност май е единствената в заведението с която разменях повече от стандартните „Добър ден. Какво ще желаете?“. Много обичах нейното „Едно дълго кафе с щипка любов“

В крайна сметка, след поредния разговор за компютри… Бахти, тия хора не се ли научиха, че човек когато по цял ден само това му е в главата, желае от време на време да си отдъхне малко… Та след поредния безсмислен разговор реших, че е време да се изнасям и да заровя глава отново във възглавницата (след като сритам хлапетата пред входа). Изкарах портфейла си… защо подяволите нося такъв голям портфейл, когато в него няма една стотинка … платих „приятната“ сума от 0.50лв за кафеникавата течност, която фигурира в менюто под името „Еспресо“… защо ли … Докато си получавах рестото забелязах, че сред останалите хартийки имаше още една, погледнах странно колежката, а тя „Това е за теб“… Какво ли пък толкова тайно има да ми казва, че чак ми го е написала на лист хартия… Прибрах го небрежно в джоба с мисълта, че ще го прочета по-късно когато остана насаме… чеснто казано не сметнах, че ще е нещо важно, предположих че ще иска да й намеря песен или филм. Все пак по някое време любопитството ми натделя и реших да прочета, аджеба какво толкова тайно има… Извадих бележката, по начин по който спътниците ми да не видят какво пише… Все пак малко или много от уважение сметнах, че ако искаше да ни сподели нещо на всички, то нямаше да го дава само на мен (логично )…

„Искам да спя с теб!“…

…. Шаш и паника… В първия момент си помислих „Има някаква грешка“… Продължих… прочетох отново… и отново… Замислих се дали да не се върна да я питам дали нещо не е сбъркала бележките… май е твърде тъпо… ами ако наистина е грешка Все пак приех, че грешка няма, всичко е точно… момичето иска да ме „изплющи“… уау… това не се случва всеки ден Както и да е… точно в момента само това ми липсваше… напуши ме един смях… не беше смешно, а по-скоро трагично… сякаш всички само това искаха… стана ми малко неприятно. Все пак реших да го обмисля… може би идеята не беше чак толкова лоша

Следва продължение…