katsarov – Web Development

… да докоснеш най-нежното нещо на света… какво е усещането… колко хора са го изпитвали… незнам, а и тогава нямаше значение. За един кратък миг сякаш времето спря… най-нежните ръце… Нейните ръце. От какво бяха направени… кой можеше да създаде нещо толкова меко и нежно?… Тогава нямаше значение… нищо нямаше значение… важното е, че ме докосваха, галеха лицето ми. Почувствах спокойствие, почувствах се сякаш защитен, сякаш никой никога няма да може да ме нарани отново… Тогава Тя дръпна ръката си и аз усетих отново онова чувство на самота, което беше винаги с мен и не ме оставяше на мира. Исках още малко нежност… още поне за миг… съвсем мъничко… Доближих тялото си по-близо до Нейното, сякаш за да поема част от топлината й… не можех да искам повече… и това което направи беше повече от достатъчно… Но исках още… още от тази нежност, колкото и да ми струваше това.
…Погледнах я, беше заспала. Дори в съня си беше красива… Ръката беше точно до лицето ми… едно леко движение и щях да я почувствам отново. Имах ли право да правя подобно нещо, какво щеше да стане ако се беше събудила и ме видеше… Не можех да устоя… Затворих очи… сякаш лицето ми бе в пухкав облак създаден само за мен…
За момент се унесох, но здравият разум натделя. Уплаших, че можеше да се събуди всеки момент и да ме види, а аз не исках това да се случва… не исках да разбира за това. Незнех дали ще ме разбере, дали няма да ми се смее. Имах нужда от тази нежност… не исках нищо повече… само и единствено тази нейна нежност…
Все още нощем, тайно си спомням това чувство, за да не го забравя никога. И мечтая отново да го изпитам, поне за миг… само още един миг…

/* Посвещава се на Валентина Андонова, която толкова много настояваше да го напиша. Надявам се да ти е също толкова приятно докато го четеш, както на мен когато го пишех */