katsarov – Web Development

В крайна сметка въпреки пречките, които основно бяха от финансово естество, имах отново удоволствието да бъда в Търговище. Не веднъж съм споменавал колко много ми допада градът и хората в него

По план трябваше с един приятел (Милен), да отидем до Шумен с неговата кола, да му помогна с натоварването им, а той щеше да ме остави в Търговище на връщане. Щях да преспя две вечери в апартамента на Валентина и след това да се върна с влакът. Планът беше идеален за едно страхотно изживяване. Проблем обаче се оказа леката настинка на Вал, която тя истъкна като причина поради, която е по-добре да не ходя тази седмица. Предложението й беше да отида следващата. За съжаление това никак не ме устройваше, най-малкото защото с Милен щях да спестя пътните на отиване. А и не съм от хората, които съумяват да задъжат в себе си определена сума пари цяла седмица Честно казано имах някои съмнения, че се притеснява за това как ще реагира приятеля й на пристигането на хлапе от 400км само, за да я види. Дори и да е така, не я виня… е… може би щях да се радвам ако ми имаше повече доверие… но да не забравяме, че сме се виждали само веднъж преди това Тъйкато бях обещал на моя приятел да му свърша работа, нямаше как да се отметна. Решихме да отидем до Шумен, да натоварим и още същия ден да се върнем с евентуално преминаване през Търговище само за едно бързо кафе. Тръгнахме петък сутринта в посока юг с идеята да преминем през Ришкия проход, въпреки че на мен по ми допада Шипка… но да не забравяме, че не аз съм шофьорът
Моя милост се явяваше нещо като навигатор. Спомних си играта Colin McRae Rally като издавах странни звуци си разваления ми английски наподобяващи навигатора от играта. Естествено нужда от навигатор нямаше, тъйкато шосето представляваше една дълга права с почти никакви отклонения
По едно време се сещам, че не съм всел никакъв фотоапарат с който да документирам това прекрасно събитие. Споделих мисълта си с моя спътник, а той с едно огромна усмивка (:D) ми вади от джоба си едно готино цифрово фотоапаратче. Тук е мястото да изразя способността му да вади от джобовете си всевъзможни джунджурии повечето от които доста полезни. Зарадвах се на факта, че като никога ще сложа снимки в блога си. Взех аз джиджафката и започнах да я изучавам… оказа се че въпреки абсолютната си неграмотност с подобна техника може да излезне от мен сносен любител фотограф За съжаление обаче през целия път нямаше нищо интересно за снимане. Навсякъде едно такова равно… пусто…
Преминахме Ришкия проход и се насичихме към Шумен. Моя милост измръзна. Аз тиквеника му с тиквеник само по едно кожено яке и едни съдрани дънки щях да пукна от студ. Изобщо не си подадох главата навън. В Шумен беше ужасно…. сняг… ама сняг… от къде се беше взел никой не разбра. Заради снегът не успяхме да свършим цялата работа. Тръгнахме към Търговище колкото поне да видя Вал за 5мин и после обратно към Карлово.
Решихме обаче, че имаме достатъчно време да посетим някоя и друга забележителност. Милен като по-запознат с този край ме заведе в някаква си местност чието име в момента не мога да си спомня. Помня само нещо за „Златна църква“ или нещо подобно (никога не съм можел да помня подобни неща). Оказа се че вече съм бил там, но убийте ме нито помня кога, нито с кого… майка ми на море… но като се замислих малко ние никога не сме имали път на там. Принципно не съм особенно запален по посещаване на историческисякаш е било на сън. В първия момент си помислих че е било когато сме ходили с забележителности… особенно когато ми замръзват мивонките, но пък си заслужаваше да се направя няколко снимки

Смятам аз времето, смятам и гледам към 18ч да сме в Търговище, за да хванем Валентина в края на работното време, да се видим и да заминаваме за Карлово. Този път обаче сметките ми излезнаха криви. Не за друго ами защото се притеснявах от времето. Не е никак приятно да минаваш през замръзнал проход на тъмно. Помислих малко и реших да пробвам с Валентина. Щяхме да преспим в тях и на сутринта да заминем. Знаех, че не би ми отказала, но този път бяхме двама и си беше доста притеснително. Просто се надявах, че ще бъде добричка както винаги
Благополучно към 17ч пристигнахме в Търговище. Сякаш по магически начин паркирахме колата на 50м от офиса където работи Валентина и от където нормално можех да се ориентирам. Обадих й се, казах й да излезне отпред.
Като я видях и забравих всичко. Приближих се и я поздравих… а тя ме прегърна… обожавам да го прави. Това е може би единствената жена, която не ми е роднина, която мога да прегърна, да ми хареса и да не си мисля през това време за секс Чувствам я като по-голямата ми сестра. Тя е моят ангел-хранител
Обясних й какво е положението и че имаме нужда от място където да преспим. Каза ми че все ще се намери място та малко се поуспокоих. Предложи ни да седнем в едно заведение наблизо и да я изчакаме докато свърши работа. Аз естествено много се зарадвах на идеята разтопя ледените висулки стърчащи от носът ми
Стана 18ч и Валентина дойде. Звънна на нейния приятел да дойде при нас, малко да се запознаем, да разчупим ледът, да решим какво ще правим. Моя милост естествено изгаряше от любопитство да въди въпросния мъж, за когото не веднъж съм слушал все хубави неща.
Огнян (така се казваше въпросният господин) дойде след около 5-10мин , запознахме се… поговорихме си малко, но честно казано нямах особенно желание точно сега да комуникирам с друг освен с Вал. Имах толкова много да й разказвам…
Не спря да ми говори за „Нежност 2″… „Нежност 2″ та „Нежност 2″… да съм бил пишел. Е хубаво де, ще пиша… някой ден
Постоянно си буташе малките, сладки ръчички, но на мен ми беше крайно неудобно заради нейния приятел. Как да му обясня на човека, че това не е породено от любовни чувства Не скривам разбира се желанието си да я прегърна и стискам до себе си
Решихме че ще ходим на нормален ресторант. Казвам нормален, защото първоначално се бях притеснил от идеята за кирайски ресторант… като ги знам ония какво ядат и… бе не е за мене
Хванахме едно такси и в „Механа Чевермето“… много приятно заведение… готини сервитьорки… едната ми напомняше на Петя и това леко ми сдуха настроението, но след шестата водка се подобри
Като казах водка та се сетих… ТИЯ НЕ СТАВАТ ЗА ПИЯЧИ! То човек не може да седне с тях да пие… аз колкото съм смотан… пиха хората по едно малко и това беше. После разбира се им разбрах замисъла да ме бият на Counter Strike, но беше късно. После ще се заяждат, че са ме победили… мръсници! Да, но аз ще тренирам! Ще тренирам с водката!
След ресторанта, както споменах малко по-горе, ходихме в една Интернет зала да играем Counter… естествено че ме биха… но само защото бях на шест водки… възползваха се от положението! Но! Аз не забравям!
След голямата им радост, че са победили моя милост на игра която никога не съм играл се прибрахме в апартамента. Аз естествено цапнах още една малка за лека нощ и който където може да ляга. Аз си харесах дивана в хола
На сутринта се събудих с мисълта „Никога повече няма да пия!“, която мисъл разбира се много бързо ми мина Валентинка дойде с нацупената сутрешна физиономия… много обичам да я тормозя в такъв момент В крайна сметка всички се събудиха и си направихме кафе… поговорихме си и стана време да тръгваме. Валентина не искаше да тръгваме още… аз също… но нямаше как. Така или иначе не ни бяха останали никакви пари. Аз лично исках да остана поне още един ден
За довиждане получих не една, а няколко от най-хубавите прегръдки, които съм получавал някога Това до известна степен направи тръгването ми по-лесно.
На връщане към Карлово почти не говорех… мислех си за Търговище и за най-добрия човек, когото някога съм срещал.

Незнам кога, незнам и защо, но знам че един ден отново ще отида и този път се надявам да е за по-дълго

// Още снимки можете да видите ТУК . Има и видео-та, но качеството им е достатъчно ужасно, за да не ги слагам

Пропуснах доста неща в разказа си, някои умишлено, други защото не им намерих място, а трети просто защото съм забравил за тях. И все пак беше хубаво изживяване както всеки път когато съм там
Благодаря ти, Вал