katsarov – Web Development

Вървях замислен … мислех за Нея…

“Zdravej Pribrah se. Ako iskash ela” получих аз sms. Тъкмо бях приключил с работата си и се пребирах с едничката идея да си хвърля един душ и да легна да си почина… дотук с идеята … отидох до нас, преоблякох се и тръгнах към тях. Въпреки че живееше далече мисълта за Нея ми даваше сили да продължа …
Най-накрая стигнах. Натиснах внимателно звънеце, който незнайно защо имах чувството, че ще се разпадне всеки момент. Вратата се отвори почти мигновенно, сякаш бе чакала до нея … усмихна се като ме видя, а аз отново не знаех какво да й кажа. Дори в домашни дрехи и без грим тя си беше самата красота и никой не би могъл да ме убеди в обратното.
Казах едно едвам доловимо “Здрасти” и влезнах в нейната стая. По телевизора вървяха някакви музикални клипове, но нямах никакво желание да ги гледам … исках само да се разтопя в нежните й прегръдки. Все пак навиците победиха умората и седнах на удобния стол пред компютъра й. Направих една бърза профилактика, но не ми се ставаше … Вратата се отвори и аз машинално се обърнах. Там беше Тя … сама … В ръцете си държеше две бутилки бира.
“- Много обичам да пия бира след работа. Особенно с теб ” – стараех се да прикрия умората си от гадния и скучен ден.
С последни сили успях да се преместя на дивана до Нея… почувствах се малко по-добре… Отпих от бирата и оставих бутилката на масата. Облегнах се … не ми се говореше … исках да я слушам. Погалих косата й … беше толкова мека … сякаш бе направена от коприна … Обърна се и ме погледна … погледът и бе пълен с желание … “Искам да я целуна…” е единствената ми мисъл в този момент … “… да усещам нежните й устни…” – само това … една единствена мисъл … Но имаше и друго … нещо се прокрадваше из дълбините на душата ми … това “нещо” ме спираше … Тогава разбрах “Ами ако някой влезне в този момент и ни види … какво ще си помисли?”.
Мечтая си за деня в който тази мисъл ще спре да изплува в съзнанието ми и ще мога да се отдам на тази прекрасна Жена …
Не издържах … целунах я … една обикновенна целувка … но за мен не беше… В тази целувка се съдържаше цялото спокойствие на света … всичката нежност … в една единствена “обикновенна” целувка…
Прегърнах я силно … с всичката ми останала енергия … не исках да я пусна … страхувах се че ще я изгубя и този път може да е завинаги…

Пуснах ме си филм. Не беше кой знае какво … типичен американски боклук … но щях да го запомня … само защото го гледахме заедно … това беше един от нашите специални моменти. През цялото време не спирах да я прегръщам и да си играя с косата й …
Филмът свърши … но нито един от двамата дори не трепна … беше ни хубаво така и не искахме това да свърши … поне не точно сега … бяхме се отдали на усещането, че имаш някого до себе си, който те обича.

Много добре знаех, че трябва да си ходя преди техните да са се прибрали (не ме харесваха особенно) …Станах и се запътих към вратата …
“- Остани още малко” – чух нежният й глас зад гърба си …
Не можех … а толкова ми се искаше … да заспя в прегръдките й като малко дете и на сутринта да се събудя отново до нея…
Тръгнах си … тръгнах … дори не я целунах за довиждане … Защо?! Беше твърде късно за това … не можех да се върна…

Прибрах се в нас и усетих отново онова чувство на самота, което ме обземаше, когато не бях до нея …

Легнах си … и се загледах замечтано в тавана отново с една едничка мисъл … как час по-скоро да я видя … да я прегърна … да я целуна …