katsarov – Web Development

… Събудих се рано … преди Нея … сякаш целият свят се беше променил за една нощ … Усетих, че днес светът е станал по-красив. Сякаш вече не беше толкова мрачен и самотен… Забравих за всичките му проблеми, за войните, за глада … за всички лоши неща, които се случваха в момента … За мен не съществуваше нищо друго освен една стая с легло … легло?! Обърнах се и я видях … Тя беше до мен … бяхме прекарали ноща заедно … Загледах се … никога не бях я виждал толкова спокойна … леко се усмихваше, което придаваше на лицето и още повече спокойствие. Толкова нежна … толкова крехка … уплаших се … сякаш дори погледът ми би я събудил, но не можех да помръдна … бях обладан от нейната красота …
Най-накрая намерих сили да се раздвижа … много внимателно, за да не я събудя, отидох до прозореца и погледнах през него. Слънцето тъкмо изгряваше и придаваше на небето странен цвят … сякаш дете бе рисувало с малките си пръсчета, без да се съобразява с истинските му цветове… Изведнъж ми мина през ума “Дали все още не сънувам? Дали това не е един от многото сънища с Нея и просто след малко ще се събудя отново сам в същия онзи мрачен свят…?” …. Погледнах отново към леглото. Тя беше още там и спеше все така прекрасна…
Погледнах отново през прозореца … всичко беше толкова красиво и цветно … замислих се … “Но какво да й кажа когато се събуди?” … Дали всичко между нас щеше да се промени от тук нататък … дали й е харесало … дали не съм сгрешил някъде … хиляди въпроси и на никой нямах конкретен отговор … знаех само че се чувствах прекрасно в този миг … Тогава усетих нежните й ръце по гърба си … нямаше как да сбъркам … никой не ме бе докосвал така както Тя …
“- Добро утро, миличък” – чух нежният й глас … Не можех да си представя че в едно “Добро утро” може да се съдържа толкова красота …
Едвам доловимо, с треперещ глас отвърнах на поздрава й … двамата се загледахме в гледката, която ни прожектираха през прозореца, сякаш специално за нас. Не исках да се обръщам … исках този момент да продължи вечно – само ние двамата, стаята и изгрева …
Не се сдържах … исках да я видя … обърнах се … тогава разбрах, че истинската красота всъщност не е била зад стъклото, а зад мен … Светлината, която се процеждаше в стаята осветяваше лицето й, и му придаваше леко детско изражение … утринното слънце нежно галеше косите й …
Разбра за какво си мисля и се усмихна широко … в този момент не съществуваше нищо друго … нищо! … исках да запаметя този миг завинаги и всеки път когато не е до мен да си го спомням …
Най-красивата жена седеше срещу мен и ме прегръщаше, а аз не можех да промълвя нито дума … исках да й кажа колко много я обичам … но сякаш всички думи на света нямаше да бъдат достатъчни за това …
Тя усети неспокойството ми … обичах когато знаше какво си мисля …
“Искаш ли кафе?” – промълви все така нежно … не можех да кажа нищо … дори в първия момент не разбрах какво ме попита … просто кимнах с глава … толкова бях отдаден на красотата й ….

В този момент чух алармата на телефона … беше време за работа … станах … огледах се, бях сам … отново в същия онзи мрачен свят … с всичките му гадости … сипах си кафе, извадих една цигара и я запалих … напсувах идиота измислил алармата като метод за събуждане … спомних си красивият сън … след това нея …
“Хубав сън…” си помислих…

Оправих се и тръгнах за работа … отново щях да си мисля за момента в който ще я видя … момента в който ще живея …

И така … до следващия път, когато ще я срещна в съня си …