Сбогом, мила моя…
“Потребностите на душата раждат приятелството, потребностите на ума – уважението, потребностите на тялото – желанието. А трите потребности заедно раждат истинската любов.”
“Щастието идва капка по капка, за да си отиде като река, а нещастието идва като река, за да си отиде капка по капка.”
Всичко беше толкова красиво… очите ти… усмивката… ръцете. Ти бе най-хубавото нещо в жалкия ми жовот… ти бе лъчът светлина осветяващ тъмнината, който ме водеше в трудни моменти. И двамата знаехме, че това няма да продължи дълго, но все пак не спирахме да се наслаждаваме на момента. Още тогава трябваше да помисля с главата, а не със сърцето си… колко много проблеми щяхме да си спестим. Искам да заплача, да удавя себе си в собствените си сълзи, но не мога… забравил съм как… не мога, а толкова ми се иска. Трябва да бъда силен… искам да ме запомниш като твоето малко плюшено мече, което така нежно прегръщаше и за което се грижеше, когато имаше нужда от теб… Време е всеки да започне да живее своя живот. Не желая повече да преча на теб и на съдбата, която си избрала. Тръгвам си с надеждата, че ще запомниш хубавите моменти, които сме прекарали заедно и когато ти е трудно се сещай за тях, защото те ще стоплят сърцето ти…
Сбогом, мила моя. И дано си щастлива …
Това е любовта- да жертваш себе си в името на другия…