katsarov – Web Development

Ама време беше и аз да попътувам из милата ни родина. Каква по-добра причина от красива, млада дама Веднага след като ми свърши нощната тръгнах към нас, за да си хвърля един душ и да си оправя багажа. Влака ми тръгваше в 10:10, което означаваше, е имах 1 час, за да се приготвя и половин, за да стигна до гарата. Тъйкато времето ме притискаше не успях да се обръсна. Само при мисълта, че щях да се представя брадясал ми ставаше лошо. Но какво да се прави… надявах се момичето да излезне разбрано (и беше така). Счупих си краката да бързам, за да не изпусна влака и точно в последния момент се чу онзи ужасен монотонен глас от високоговорителя „Влакът София-Бургас ще закъснее с 45 минути“… Просто идеално… първото ми самостоятелно пътуване започваше с закъснение. За щастие имаше един стар познайник с когото отидохме да пием по едно кафе.

В крайна сметка успях да се кача на влакът, което ми подейства успокоително. Или поне докато кондукторката не ме информира, че има малка промяна в плановете – вместо на Тулово, трябва да сменя влака на Дъбово. Не че ми е толкова проблем… ама не може ли поне този път всичко да е нормално Като изключим факта, че за първи път чувах за Дъбово всичко мина добре. Смених влаковете и се качих на този за Горна Оряховица. Честно казано се притеснявах… и то не малко. Бях минавал през Г. Оряховица в четвърти клас от една ескурзия и тогава гарата ми се стори много голяма. Нямах си и на представа как щях да се оправя. За щастие нямах особенни проблеми… като изключим малката подробност, че влакът на когото трябваше да се кача щеше да пристигне след има-няма два часа. Започнах да обикалям гарата и района с надеждата, че ще намеря някакво занимание. Абе тия хора не са ли чували за компютърни зали За щастие Валентина (момичето, при което отивах) ми се обаждаше често, за да проверява как съм и това до известна степен ми даваше кураж

Докато чаках и се чудех каква простотия да измисля с цел да докажа на хората наоколо, че наистина съм от Карлово, дочух по високоговорителя „…Търговище…“. Стана ми интересно и реших да попитам (не чак толкова) услужливите дами на гарата за кой влак става въпрос. Оказа се, че има пътнически, който пътува за Шумен. Стори ми се изгодно и реших, че ще стигна по-бързо. В крайна сметка, се оказа, че времето наистина е доста относително понятие Качих си се аз като пич и седнах възможно по-далеч от „брачедите“ роми, които се оказаха мнозинство в момента. Някъде по средата на пътуването миличката ни електричка се сдухва и отказва. При което цялата потдръжка тръгва да го оправя… от това „оправяне“ губим поне 20мин (за сега) и много нерви. В крайна сметка успяваме да потеглим със странни маневри напред-назад. Естествено денят не свършва с това След около 1 час проблема отново се появява. Отново 20мин и отново много нерви. Тогава ми дойде на ума, че май е по-добре да слезнем с по една брадва и да го направим на трески. Впоследствие щяхме да стигнем пеша… по-бързо! Тъкмо бях решил, че са оправили проблема, когато на една от гарите влакченцето ни отново сдава багажа. За щастие точно там имаше друг влак, на когото ни прехвърлиха и продължихме с него. Не че и той беше цвете, но поне не спираше на всеки 30мин да си почива. За сметка на това не пропуснахме нито една гара (или по-скоро колибка) на която да не спря. Това направо ми разби нервната система… На всичкото отгоре, влакът, който трябваше да хвана един час по-късно ни задмина. В този момент ми се преиска да слезна да бутам. Както и да е…. благополучно стигнахме Търговище някъде около 19:30… нека се има впредвид, че по график трябваше да съм там ~17:30… не е зле… някакви си 2 часа… както казах – времето е доста относително понятие
При първите ми стъпки на гарата си припомних старото опасение, че може никой да не ме чака… имайки впредвид скромните 300 километра от дома, това би могло да бъде доста обезпокоителна мисъл За щастие Валентина беше там и ме чакаше… това доста пооправи настроението ми. Поздравихме се и се качихме в такси, което трябваше да ни закара. Минахме, взехме ядене и пиене и отидохме в тях. Тя започна да се щука нагоре-надолу и постоянно ме питаше дали искам това, или онова, какво ми се пие… а аз по дяволите още не осъзнавах къде се намирам. Мислех си само как да се трупясам на леглото. Все пак не бях спал от 24 часа, а и пътуването си беше доста изтощително. Определено щях да се изложа доста ако си бях легнал и затова реших, че е по-добре да остана с нея и да се опознаем. Много хубав човек – приятна, забавна и много чаровна Малко остана да се влюбя Ама нали съм си карловец – без бой се не давам

Първата вечер мина добре… бира, водка, MU (:evil:). Момента е подходящ да похваля водка Flirt в Търговище… определено няма нищо общо с карловските гаражни поизводства. Хубава водка… да съм изтряскал около 200-250гр и изобщо не я усетих. Ако пия такова количество в Карлово и сигурно няма да мога да се прибера… Или пък да беше от хубавата компания Кой знае… Май започвам да прекалявам… ама си хубаво момичето бе, не мога да си кривя душичката

Ден втори. Събудих се… както обикновенно с главобол… дори на 300км от нас не пожела да ме остави. Отварям вратата на всекидневната и какво виждам – Валентина по нощница играе MU Понякога хората до толкова се вманиачават в нещо, че… нямам думи. Знаех си че трябва да й сложа един бан за 3-4 дни Както и да е… направихме си кафе… посъбудих се малко… дадох „мъдрите“ си съвети по отношение на играта и започнахме да се приготвяме да излизаме. В програмата беше включено закуска (или по-скоро обяд, ако се вярваше на часовника), кафе, разходка из забележителностите на града. И така… от цялата тази работа какво ми направи най-голямо впечатление: Пицата на парче там е ужасна… наполовина на тази при нас и с почти никакъв вкус. И все пак ставаше за ядене . Има уникално глупави сервитьорки – до тогава не бях виждал сервитьорка да дойде да вземе поръчката и да си тръгне Хубави жени… много хубави жени… особенно една продавачка в едно от магазинчетата по центъра… Усетих как припламна искрата между нас
Обаче най ми допадна разходката. Едно готино, изкуствено направено езеро. Много симпатично, на тихо местенце, заобиколено от дървета, пейки, влюбени двойки, приятна компания… какво повече му трябва на човек Хубаво е човек от време на време да ходи на такива места, далеч от градската шумотевица, с приятна компания, да чопли тиквени семки и да си говори за стари разочорования.

Върнахме се в апартамента благополучно. Вечерта щяхме да ходим на ресторант, но имаше доста време и трябваше да се качват левели Както и да е… след битката за средната земя, няколко обиколки на апартамента и цицина на главата най-накрая излезнахме успешно Направи ми впечатление как в един квартал могат да съществуват успешно 5-6 ресторанта. Това ако беше Карлово до сега да беше останал само един.
На излизане от ресторанта срещнахме момичето от магазина. Е сега ми кажете, че съдбата няма пръст в тая работа Усещам как следващия път ще пазарувам само от този магазин.
Прибрахме се, пуснахме си филмче… някои хора заспаха… Валентина е страшно сладка докато спи… и най-важното… тиха Аз си догледах филма и с големи мъки успях да я събудя да отиде да си легне в леглото, след което и аз направих същото.

Ден трети.
Адското събуждане – „… Елена, Елена…“… В първия момент си помислих, че момичето нещо му е станало и се е фишосало, ама нормално след 2 дни с мен. Влизам във всекидневната и естествено гледката „Валентина играе MU“. Оказа се комшиите се събуждат с чалга… много грубо от тяхна страна! Сутрешно (или по-скоро обедно) кафенце, малко разговори, нормалния главобол за това време на деня. Нямаше какво да се прави, нямаше и нови филми и затова си пуснахме „Тримата от запаса“. Честно казано не бях го гледал, но ми хареса… много забавно филмче Смяхме се много… и открих че има жесток гъдел… побърках я По-лошото беше, че и аз имам, ама няма да се дам току така на една жена!
Вечерта хапнахме, гледахме филм… някои хора отново заспаха, но този път нямах сили да я будя. Само я завих и отидох в другата стая да спя, защото на другия ден трябваше да хващам влака в 6:50 за Карлово.

Ден четвърти (последен).
Алармата на телефона успешно ме събуди в 5:30. Станах, облякох се… отидох във всекидневната и започнах опити да будя Валентина. Безуспешно. Реших да бъда малко по-груб този път. Все пак не исках да изпусна влака. Включих компютъра, заредих Winamp-а и тактично пуснах Enya Започнах постепенно да увеличавам. За щастие не се наложи да събудя и комшиите. Спящата красавица се събуди Пихме кафе на бързо, приготвихме се, викнахме си такси и газ към гарата. Успокоих се едва когато се качих във влака. Единствено ми беше кофти, че си тръгвам. Дали щях да се върна, дали и на нея й е било също толкова приятно и отново щеше да ме покани на гости… Важното е че ми остана хубав спомен и първото ми пътуване сам

В заключение. Хубав град, не особенно голям, чист, хубави улици, прекрасни жени, хубава компания. Много ми се иска някой ден отново да отида. А Валентина… ммм… хубав човек и добър приятел – забавна, чаровна, с чувство за хумор, красива усмивка. Един от малкото ми свестни познати. Надявам се, че не съм й направил с нещо лошо впечатление

Определено си заслужава да пътуваш 8 часа път с БДЖ-то